|
Тема |
Re: Неорганичните соли [re: Ray of Light] |
|
Автор |
the Jack (of clubs) |
|
Публикувано | 11.07.08 02:51 |
|
|
В училище ни учеха, че животните не можели да усвояват неорганичните минерални соли и затова си хапвали растения или животни...
Точно така не са ви учили в училище... по-скоро предаването на информация от учителя е станало по "развален телефон".
В училище се учи, че животните са хетеротрофни, т.е. извличат необходимата им енергия и органична материя от органична материя, било то растения или други животни.
Растенията, от друга страна, могат да фотосинтезират органични вещества от въглероден диоксид, вода и светлина, затова се наричат фотосинтезиращи автотрофи - хранят се сами с помощта на светлината.
Има и разни по-екзотични организми (някои бактерии и археи), които ползват енергията на неорганични рекации за да синтезират орг в-ва от вългеродния диоксид. Те пък са хемолитотрофи, автотрофи.
Всички тези организми, обаче, имат нужда и могат да усвоятват в една или друга форма неоргиначни соли, които са източник на макро и мироелементи.
Да се върнем не животните - те набавят голяма част от необходимите соли с храната си - особено хишниците. Защото тези соли са вече разтворени в тъканите на тяхната плячка. Тревопасните животни, обаче, не могат да си набавят всички соли от растенията, тъй като в тях има повече калий, отколкото натрий. Ето защо нехищните животни ближат сол. Хората, като всичкоядни, са по-близко до тревопасните, в това, че имат нужда от допълнителни соли...
След тази лекция, дай да погледнем и твърдата вода - в пералнята се отделя котлен камък, защото когато водата се нагрява калциевите и магнезиевите карбонати падат. Ако добавиш Калгон (полифосфати), калцият и магнезият се свързват с тях и остават в разтвора. Човекът, от друга страна, не грее водата в себе си повече от 37 градуса и котелн камък не пада. А и до кръвта ти почти нищо от твърдостта на водата не стига - повечето се изхвърля през бъбреците. Затова много твърдата вода може да предизвика проблеми при хора с болни бъбреци. Иначе не е проблем.
T. Капоти (1948)
– C. Van Vechten
|
| |
|
|
|