Мисля, че подобен начин на разсъждаване е реликтова форма на антропоцентризъм

Не мога да не се съглася, донякъде. На нас хората, като че ли, все ни се ще да се покажем, че сме нещо повече от една ходещи на два крака маймуни, че имаме едва ли не специална задача.

Погледни юдаизма - чожекът е уж толкова нищожен пред могъщия бог, а има наглостта да твърди, че е негов образ и подобие - че е самият бог е - антропоморфен - както са и повечето богове в повечето религии.

С новите времена хората се променят - почват да вярват по-малко в богове и апокалипсиси. Или си измислят нови такива - вселената е устроена така, че да можем да се пръкнем ние! Но не - това е всъщност силната форма на АП.

А слабата е малко по-фина - ние сме се развили в тази вселена, защото тя е била подходяща за нашия тип живот. Ако била различна можело да има друг тип живот или пък въобще да не се развие подобна високопордедена система, характеризираща се с такъв сложен тип поведение.

Тук арогантността е по-прикрита. В горното размишление удобно се пропуска да се спомене, че други вселени по всяка вероятност няма... ако допуснем тяхното съществуване тогава много сериозно трябва да си преосмислим цялата филосфия за пространството е времето, еволюцията на вселената и Големия взрив. Така май не излиза, че сме големи късметлии... че сме много специални - опротюнисти възползвали се от златния шанс!

Аз лично мисля, че наистина сме ударили джакпота, особено ние живеещите в 21-ви век - пост индустриалните и научните революции - ние, които можем да си играем с ДНК-то и да моделираме живота - тази така интересна черта на природата. Същите ние, които си играем с кварките и фината структура на вселената и се чудим защо един триъгълник на разпадане е леко асиметричен - какво разковниче се крие в едно загубено бедро с леко отклонен ъгъл?
Същите ние, които можем да общуваме напракита без забавяне през цял един свят разстояние - сега при мен Слънцето залязва, а скоро при вас ще изгрее.
...


Същите ние сме станали арогантни и не вярваме вече в дори и антропоморфните богове -- не се страхуваме от тях. Не се страхуваме дори от вещаните апокалипсиси в лицето на Глобалното затопляне и пренаселването на Земята... Ние искаме да знаем - защо сме се появили, защо точно такива, с D-захари и L-аминокиселини, как и имаме ли някаква цел?

Знаем, че е трябвало да минат поне две-три поколения звезди за да се натрупат достатъчно тежки елементи. Знаем, че е била нужна вода, знаем толкова много... А за колко много даже не се досещаме!

Антропопният принцип в слабата си форма не дава отговори, той е просто една констатация - "методология на разсъждаване", ако щеш.
Ако можем да го приемем като свое мислене, може би ще разберем какви щасливци сме и колко в важно да съхраним тази случайност на нашето време и място - животът.