|
Когато става въпрос за "структурни съставни" - химията е следствие - тя "работи" с електронни слоеве, не по-дълбоко.
А причината: ляво завихряне-дясно завихряне, започва още от ... ядрено ниво на атомите - те "диктуват" движенията на свързващите електрони.
Още при разпад на неутроните "се дефинира": протонът е с външно непълно дясно завихряне, а реакцията на околните вакчастици (с цел да спре движението- действията се развиват върху неподвижна пространствена вак решетка на физ. вакуум) е с ляво завихряне -заряд на протон е тва.
При електронът - е обратно ВИНАГИ, щото се образува от остатък от разпадане на същия неутрон - той е с външно непълно ляво завихряне, а реакцията на околните вакчастици е с дясно завихряне - заряд, "обратен" на протона.
Но електронът не е античастица на протона - не е антипротон; имат по структура съвсем ... несъвместими форми и обеми - или общо : различно пространство-време. Затова - не анихилират.
Характеристиките им заряд подреждат околното пространство от вакчастици "по свой образ и подобие" - така, в пространството м/у частиците, защото се пресрещат ляво и дясно завихряне, взаимно се "гасят" с ефективно сечение на реакцията и това пространство става по-подредено от пространството извън сферата на която лежат - това предопределя непрестанното им образуване да е в покока към другата частица - казваме, привличат се; м/у тях възниква сила на привличане, щото при образуване се приближават.
Докога се приближават?
Докато "направят" обвивен фотон: излъчва се от протона, този фотон става подложка за образуване на електрона (приближава се към протона при образуването си), завъртва се електронът и излъчва погълнатото (без да се разпада - устойчива му е началната структура)- има откат при излъчване; излъчения фотон е подложка за образуване на протона - веднага се поглъща от него, но като тежък, почти не си променя точката на образуване ; завъртва се и излъчва погълнатото, което пък е подложка за "изтървания от надзор" електрон и т.н - се повтаря с честота окол 10 на степен 18 херца - едно и също. Фотонът за връзка обвива двете частици в общият им танц - той "дефинира" размер на водороден атом и прави "вероятност" електронът да е някъде там!
При това формата на фотонът за връзка зависи от формата на началните протон и електрон : ако са в елмагн. среда, където е устойчива форма с някакъв погълнат от тях квант - то и началните частици са с "друга" форма и тя е основа за другата форма на фотонът за връзка; исках да кажа, че всичко се квантува.
Ясно е, че формата при структуриране ще зависи както от формата на началните образуващи частици така и от средата: от общият електромагнитен фон.
При наличие на фон около някаква структура, то в зависимост от фотоните за връзка по между им, може да бъде погълнат или ляв или десен фотон, като същевременно погълналата връзка да се завърти-осъществи така, че новото подреждане на съставящите частици да е с по-малка енергия от предишното - получава се устойчивост на структурата, при този именно фон- подразбира се, че падащото лъчение трябва да е резонансно на фотоните за връзка, с цел ефективност при взаимодействието; но нищо не пречи да има и случаен съвпъдък- нали никога не знаем какъв е състава на фона!
По този начин "живото" си е направило и още един начин за разграничаване на инфото от постъпващото от околната среда: казва: ще се състоя от дясна структура и ще се допълвам с лява (нека да е храна) и понеже от време на време се хабя, след като се доизкусуря отново, пак ще се допълвам с лява и т.н. - съществува, докато този "механизъм" има условия да бачка.
Затова казвам, че още от началото, от направата на неживата природа е зададена възможната функция като как се прави жива природа, която да се храни самостоятелно- нали все пак трябва да има начин да избира кво да яде?
.......................
|
Re: Откъде се е пръкнал хиралният свят? [re: Orнeдишaщ]
