Катализаторът е FeCl3, FeCl не съществува, освен може би, в екзотични условия.
Хлорирането на бензена си има доста специфичен механизъм - Люисовата к-на железен трихолрид. Трябва да е S_E реакция и си има доста определен химизъм - междинни комплекси и прочие. Електрофилните заместителни реакции трябва да се покажат.

Окислението не е подобен процес - то е повече електрохимично - имаш редокс двойка, Mn(2+)/MnO4(-)+5H(+), която определя потенциала на средата - получава се около волт, в зависимост от [MnO4-], pH и Т. В такава среда е възможна нуклеофилна атаката на леко поляризираната връзка С-Н в метиловата група. А тя е поляризирана поради по-голямата електроотрицателност на сп2 С, в сравнение с сп3 и резултантния индукционен ефект. /Може би това трябва да се обясни/
. В кисела среда няма как да се образува калиев бензоат, защото равновесието е силно изтеглено в посока на хидролизата на солта...

Все пак, аз не съм учител - това са моите разбирания за процеса - може да не съм прав или да искат нещо друго, но честно казано не виждам какво могат да искат. Тук, нека добавя, че перманганатното или бихроматно окиселние е в кисела среда - трябва да се уточни задължително - водят се силни окислители.
От друга страна, бромната вода е слаб окислител, там има някакъв "механизъм":
Br2+ H2O --> HBrO + HBr
HBrO-->HBr + O


---------
e^(i*pi)+1=0
Euler

Редактирано от Linjack на 27.06.06 15:47.