Само за "прозрачно" съм писал там, рекох, че ще помогне за изясняване на "цвят" - какво е то?
Представям си падащата светлина, като фотони - поглъщат се и ... се излъчват (при взаимодействие с вещеви обект), но вече друго направление от това, на падащото. Има престой (вътрешно "завъртване" на образуванието и освобождаване от неравновесно то състояние - излъчване). Падащата е "смес" от много различни по дължина на вълната фотони (носеща вълна) и при суперпозиция - притежават модулирана вълна - обвивна.
Всички взаимодействия се извършват с поглъщане и излъчване на елмагн. вълни. Това, с какво и/или с коя част от в-вото ще е самото взаимодействие, зависи от дълж. на вълната на всички "участващи" фотони на падащото лъчение.
При такава постановка - ясно е, че "резонанс" в поглъщане/излъчване зависи от ... големината (дълж. на вълната) на връзките м/у отделните частици на в-вото. Да, обаче, различните в-ва "правят" различна пространствена структура, да кажем, в твърдо състояние. В други агрегатни състояния - също. В примеси с други - също... Голямо разнообразие на структури. Условно са разделени на кристални и аморфни структури, но има и кристалоподобни образувания от аморфни.
Кристалните - изграждат кристална решетка, с характерни параметри - разстояния м/у участващите частици и ъгли - и при наличие на примеси - проявяват се дислокации във връзките, заради различните обеми - още при "замръзване" на в-вото, тези дислокации се "избутват" извън основното в-во или основното съединение (фаза), поради по-ниската енергия за съществуване на основното, отколкото с примесите. Така се формират обемни участъци от основно в-во (основно фаза) заобиколени от връзки с примесни атоми и др. Това е зърнеста структура на твърдото състояние на в-во.
Обикнов. стъкло е аморфно, но също има кристалоподобна зърнеста структура следствие на примеси - дори ида няма никакъв примес (теоретично) , пак има обвивки на групи от основната фаза - това "качество" (количеството, води до ново качество) - обвивки не е много изяснено от сегашната наука - получава се от моята хипотезка - дълга и неприятна за клуб физика, ама "обяснява" доста неясноти от сегашната физика и затуй си "държа" на нея.
Тогава, падащото лъчение се "поглъща/излъчва" - пренася през веществото, като фотоните "стъпват на пръсти" по обвивките на зърната. Значи, големината им е съизмерима с дължините на вълните които преминават. Затова, различните честоти на падащото се "пречупват" различно. Но и отделните зърна, все едно са "множество" излъчватели, когато през тях преминава лъчение и фронта на лъчението се движи като едно цяло - скоростта на преминаване е само по-малка от същата във вакуум. Но цвета - не се променя - движи се смесена вълна.
Това за прозрачното. За нас - ние имаме "датчици" за видимия спектър - очите.
За непрозрачното - Характерните разстояния на крист. решетка (ако я има) са малки - напр. при металите - електронният газ в който са "потопени" йоните е със зърнестта структура, имитация на зърната в тях. Тогава "пренос" е възможен само на точно резонансните на тези структури от електрони на много малка дълбочина - бързо "се организират" електроните - подвижни са - да изхвърлят смущаващото ги лъчение. Иначе, трябва да се "доближат" един до друг пък те се отблъскват - пъргаво!
При "черните" метали- малки са размерите на зърната - всички падащи лъчи от видимия спектър се "отблъсват" - разсейват се - метален блясък.
При "цветните" метали - големините на зърната са почти еднакви и ... съвпадат с нечия дължина на вълната от видимия спектър. Поглъща се тази, а в разсеяната част на спектъра е "допълнителния" цвят до "бяло" - него виждаме, като цвят.
При аморфните - сиво- черен цвят или сиво-бял - в зависимост от "поглъщане/разсейване" от отделни макромолекули, които "действат" като едно цяло с обвивката си.
По принцип - някой по-горе го беше споменал - виждаме цвета на допълнителното до "бяло" на това, което се поглъща от даден материал. - по графиката, която е постната в началото на темата.

О, нощи теменужни!
Те не са, на голо теме, нужни.
(Тр. Акациев)