Свободата, като много ценно благо, има своята цена.

Ясно е, че тя често се сблъсква с други ценни неща, за които говориш, като организацията, съжителството, обществения интерес и пр., които не подценявам и не помислям да отричам. Затова (или по-скоро и най-често, оправдавайки се с това) свободата я потъпкват. Понякога това наистина е оправдано, друг път - не е.

Моята позиция е, че Интернет е едно от малкото места, където свободата трудно може да се потъпче. При цялата цена, която трябва да се плати за това, аз предпочитам това да си остане така. Трябва да има и такива места. Това е здравословно и нужно. Особено в съвременното, все по-глобализиращо и тотализиращо се общество.

Не мисля, че някой спамър или заядливец наистина може да ти отнеме свободата да се изказваш. Поне на мен не ми се е случвало. Виждам обаче как модераторската институция по принцип (не говоря за никого конкретно) може да направи това - това МИ се е случвало. Последното ми е много по-неприятно, отколкото някой да ме напсува онлайн (голяма работа!) или да ми напълни темата или форума със спам.

Свободата да се говори Е ИМЕННО свободата да се говори за всичко. За това, което на теб ти харесва, и за това, което не ти харесва. Свободата трябва да е една за всички, иначе това не е свобода, а нещо друго - диктатура на мнозинството или каквото щеш там. Както е казал древният философ - не споделям мнението ти, но съм готов да умра за правото ти да го изкажеш. Пък и като спреш някого да говори за наркотици, няма да го спреш да се друса. Както ако изринеш снега пред вратата си, не значи, че си прогонил зимата. По-добре седни на клавиатурата и се опитай да обясниш и убедиш, защо е идиотизъм да се друсаш. Много по-мъчно е, но и много по-полезно.

Аз също съм започнал кариерата си на химик като пироман и отровител (е, наркотиците винаги са ме отвращавали като идея). По принцип си прав, че не е добре да се поощряват хората да си вадят очите и късат пръстите, но начинът не е този. Като си толкова загрижен, което е похвално, напиши: това е опасно защото така и така, и еди кой си остана без ръка, правейки това. Ще допринесеш повече полза, отколкото със забраната изобщо да се говори. Интересът и любопитството, ако щеш и непокорството, са велика сила и могат да вършат чудеса. Най-лесната работа е да им щракнеш катинара и да си умиеш ръцете.