Привет Докторе


По въпроса с флуора има съвсем друг дебат в научната литература. Токсичността на формите му в пастите за зъби е под въпрос, пък и количествата, както отбелязахте, са ниски.

Но защо се слага флоур в пастите за зъби? Ние с вас знаем, че зъбният емайл е изграден от високо кристален калциев фосфат с апатитна структура. Кристалографски той е аналог на минерала хидроксиапатит Ca5(PO4)3(OH) и грешно това название e wyzprieto за минералния компонент на твърдите тъкани в организма (кост, дентин, емайл).

Тук следва да отворя една скоба, която ще бъде интересна за Вас. В костите не съществува детектируемо количество хидроксилен йон. Казано с други думи не е хидроксиапатит, а само калциев апатит, доколкото "хидрокси" просто няма. Ако Ви е интересно защо е така, мога да Ви кажа в следващ постинг.

Връщам се. Природата е създала и избрала апатита за зъбен емайл, тъй като неговата разтворимост е безкрайно ниска - Ks~10^-117.2, стойност за чист хидроксиапатит. Устойчив е напълно на основи и в огромна степен на киселини. Разбира се, притежава и редица други задължителни биологични качества, които не са тема на този постинг.

Преди 50г някой открива, че Флоурапатита (F замества OH в кристалната решетка) е още по неразтворим. И решава, че ще се бори с кариеса чрез повишаване на резистантността към киселини, т.е. понижаване на разтворимостта.

тази непрокопсана идея, отричаща върховенството на природната концепция, се възприема широко от стоматолозите или по-скоро от производителите на пасти за зъби. Последните пренебрегват по-съвременни научни резултати и не спират подобно порочно производство. Какво имам предвид?

Емайлът е високо организирана кристална структура. Отделните кристалити имат сложна геометрия и технято разполагане е контролирано от специфични протеини ( DMP1 и др). Така полученият материал е "интелигентен" и изключително прецизен. Всяка промяна в неговата структура променя свойствата му! Последното твърдение е критично важно.

Флуорът замества хидрокси групата (или друга група и/или йонна ваканция) и понижава разтворимостта. Едновременно с това, обаче разширява елементарната кристалографска клетка (в частност c-axis, без да сверявам с лит.). Резултатът в дългосрочен план е лош - разместване на "плочкообразната" структура на емайла, образуване на микро дупки и намаляване на резистентността по отношение на кариесни лезии. Частично заместеният с флоур хидроксиапатит вероятно ще има и по ниска кристалност, откъдето по-висока разтворимост.

Не пиша статия и затова няма да представям литература, но следва да спомена, че този текст би могъл да бъде онагледен с 20-30 източника. Всички те биха били от последните 10г и публикувани само в списания с среден и висок импакт фактор. Това, колкото да стане ясно, че по горе няма спекулации и разсъждения



Всичко най-добро!
Ясен Пекунов

Красотата ще спаси света...