Виж сега, не поощрявам тона на учителката, но не става ли въпрос за следното:

Според собствените ти думи, след 50000 дъвкателни движения амалгамената пломба изтънява с 2 um. Не зная, за колко време човек прави толкова предъвквания, но надали е за повече от 2 седмици. Ако имаш в устата няколко такива пломби с обща площ 1 кв.см, това прави намаляване на масата на пломбите с около 2.4 милиграма, или за година - с около 600 милиграма, от които голяма част се пада на живака. Къде отиват тези 600 милиграма, не е трудно да се досетим. В контакт с какво разнообразие от вещества влизат, докато ни излязат отдире, не е трудно да си представим. Нямам никакви съмнения, че "не е доказано, че живакът е токсичен след свързването му със сребро в амалгамена сплав". Но още по-малко съмнения имам, че никой не се е опитал сериозно и добросъвестно да установи, каква точно част от живака минава в организма при движението му през храносмилателния тракт. Ти безспорно си учил токсикохимия и ще ме разбереш, защо не искам амалгама в устата - живакът е от тези неща, за които не е съвсем ясно колко малко е вече много и затова се спазва същият принцип, както с радиацията: колкото по-малко, толкова по-добре. Да не говорим, че главна мишена на опасностите от живака са самите стоматолози и сестрите им.

Простосмъртните (т.е., нелекари) може и да не сме толкова знаещи като вас, но все пак има елементарни неща, които дори и нашите глави могат да съобразят. Като това например (хайде, понеже така и така сме на стоматологична вълна), че съдържащият се ВЪВ ФОРМА НА ВОДОРАЗТВОРИМО СЪЕДИНЕНИЕ (!) флуор в пастите за зъби с "тройна, четворна" и т.н. "защита" против кариес също е добър познайник на токсикохимията и количеството му в 1 тубичка паста е равно на 1/4 от дозата, смятана за остро токсична за възрастен човек (да не говорим за децата, за които тази доза е не само много по-малка, но и е трудно да ги убедиш да не гълтат пастата).