... важното е, че ги има в открит достъп.
И такива сведения са по-популярни, отколкото книгите по механизмите и кинетика на нитриране.

Но в случая си прав - не ти си източника; ако малко се разтърся из нета, вероятно ще намеря (почти) същия текст.
А ако взема някоя книга от 30-те години на XX век за нитроглицерина, ще намеря и източника.

Тогава киселините са били такива, че ме е страх да си помисля.
Например азотната киселина се е синтезирала в завода-производител на нитроестери от калиев нитрат и сярна киселина. Количеството на N2O4 е било към 5%, а ако водата е била под 5, се е смятало за постижение.
И глицеринът е бил горе-долу такъв, какъвто си го цитирал.
Работело се е в апарати от лоши материали, с лошо охлаждане и разбъркване.
Никак не е било рядкост нитрацията да се прекъсне аварийно, и то горе-долу в половината случаи пак се е стигало до взрив на нитроглицерина в аварийния съд или в нитратора.

Ама оттогава са минали 75 години!
Сега за нитрация се използват почти безводна азотна киселина, абсолютно прозрачна, азотните окиси са под 0.1%.
И глицеринът е с квалификация "динамитен".
И апаратите са други, и процесът е много по-изучен.
Без преувеличение може да се каже, че това е една от най-добре изучените реакции.
И въпреки това синтезът на нитроглицерин си остава най-опасния процес в химическата промишленост.

Така че ако искаш да придобиеш представа за съвременните методи за синтез, трябва да прочетеш нещо най-малко след 1970 година.

А при цитиране на кинги се посочва източника. В тоя случай - със забележка "апокриф".

Редактирано от varban на 12.11.03 22:19.