Глицеринът не трябва да съдържа мастни киселини , а пробите за хлориди ,сулфати и калциеви соли (съответно чрез сребърен нитрат бариев хлорид и амониев оксалат) трябва да са абсолютно отрицателни. При 15 градуса целзий относителното тегло на глицерина трябва да е около 1,26 т.е. съдържание на вода не повече от 2-3%. Ако то е по-малко глицеринът се нагрява до 130 градуса Целзий , при което голяма част от водата се изпарява. 30 милилитра азотна киселина с относително тегло 1,50 се поставя в колба охладена със сняг или лед при 0 градуса целзий. Към азотната киселина на тънка струйка при разбъркване със стъклена пръчка се наливат 50 милилитра сярна киселина с относително тегло 1,84. Когато температурата стигне до 0 градуса Целзий в нея започва да се налива на капки 10 милилитра глицерин. Може да се добави малко сол в леда. Чрез термометър се следи за температурата , като тя в никакъв случай не трябва да превишава 5 градуса Целзий. Ако тя премине тази граница по най-бързия начин трябва да се махнете и да предупредите всички присъстващи за опасност от взрив. Когато глицерина вече е налят разбъркването продължава докато температурата стане пак около 0 градуса Целзий. След това цялата смес се излива в съд с хладна вода (нитроглицеринът пада на дъното) и се промива доста пъти (може и над десет) , докато лакмусовата хартия не става червена. След това окончателно се промива с един процент разтвор на натриев карбонат и чиста вода за да се премахне содата , като се прави проба с лакмус - не трябва да посинява. Нитроглицерина се събира и се суши над калциев хлорид (не над сярна киселина). Масата на получения нитроглицерин трябва да е около 20 грама.

za pove4e informaciq - http://moonclub.hit.bg