Енталпията (Н) е най-общото топлината (топлосъдржанието) в една система в изобарно състояние при пост. обем на системата. В класическата термофинамика/ТД/ приемаме, че тя не може да се измери по абсолютна стойност, но може да се преместене нейното изменение при протичане на някакъв процес в системата. Това най-често става, като се определи калориметрично отделената/потълната топлина при р=конст. След като е топлина Н има мерна единица за топлина(енергия) - Джаул[J].

Ентропията (S) е най-общо казано непоредеността, хаотичността на една система. Колкото по-голяма е S толкова по-малък порядък има в системата.

Един от вариантите на 2-рия ТД-ен принцип гласи, че в една затворена система ентропията расте с времто несторго (може и да не се променя, но не може да намалява). нейната мерна единци е енегрия/тепература или [J/K]. И тя може да се определя само като изменение: dS/dt=dQ/dT

3-ят ТД-ен приницип постулира, че S=0 при Т=0 K. Т.е. при абсолютната нула веществото е в максимално подредено състояние... Тук има някои уговорки. Примерно, въз основа на това гранично условие{S(t=0)=0} може да се пресметне абсолютната ентропия, но обиконовенно не се прави...

За да ТД-но възможен един процес трябва изменението на т.нар. енегрия на Гибс (G) да бъде по-малко или равно на нула. Тя се дефинира:

dG=dH-TdS<=0.
Тълкуване оставям на теб...