От много хора, вкл. асистент по аналитична химия, съм чувал, че сярата не е най-доброто решение. Освен това може да се използва и цинк на прах или най-добре:
Продава се един руски препарат Э-2000, който съдържа алкални полисулфиди, които ще свържат живака в неразтворими съединения, по-стабилно и по-сигурно от сярата. {Препаратът трябва да може да се намери в магазините за домашни пособия или битова химия. Ако нямат точно такъв - трябва нещо, съдържащо натриев или калиев полисулфид.}
След това се измита с мокра метла и измива със детергент и вода. Ако е възможно - накрая с разреден разтвор на калиев перманганат (продава се по аптеките, но много цапа) или белина - след което - пак с вода.
Ако живакът е разсипан по теракотен под е най-лесно да се почисти. Ако е върху мека тъкан - килим, мокет или завивки на легло - най-доброто решение е съответното нещо да се изхвърли! Затова и в зъболекарските кабинети няма килимчета.

Прахосмукачка, ако е с хартиен или платнен филтър НЕ ТРЯБВА да се използва. Само такава с воден капан ще свърши работа, но не съм сигурен.

Това знам аз - може да греша, не съм разсипвал живак в домашни условия.

Но съм виждал как се чисти в лаборатория - малко по-различно - големите капки се събират с метличка от медна тел, предварително изчистена от защитни покрития и потопена в азотна киселина. Следва окисление с калиев перманганат и измиване със сапун и вода.

Важно: Задължително трябва да се работи с ръкавици. Самият метален живак не е отровен - парите му са. Неговите разтворими съединения, обаче, са доста токсични. Затова и първо се свързват големите капки с полисулфида (или по-лошо сяра), а каквото остане се окислява. Ръкавиците, естествено, се изхвърлят.


---
"Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
аз."

Редактирано от Linjack на 12.04.06 05:44.