|
От
Експедиция из дебрите на суб-културата в България
На скоро реших да проведа пътешествие в непознатото - да отида на чалга купон. Трябва да призная, че доста се зарадвах на отворилата ми се възможност. Чувствах се като археолог за първи път в Хеопсовата пирамида - толкова много нови неща, че не знаех откъде да започна наблюденията си.
Та значи - след умерена употреба на психотропни вещества и пълен с енергия и омраза се впуснах в Ада. Първото ми наблюдение бе върху "клиентите" на купона. Почти всички имаха задължителните атрибути на преуспелия чалга-фен:
1.)Мобифон/GSM: Затъкнат на особено видно място на панталона или при липса на колан, поради носене на анцуг, той е в предното джобче на разкопчаната риза. Използва се за привличане на вниманието на околните, като периодично се вади и се бъзиква нещо в менюто или се сменя мелодията на звънене. Задължително следва обяснение какво точно е било променено. При звънене (мелодия на Моцарт) на устройството, притежателят изпада в екстаз от факта, че някой желае да Го чуе.
2.)Ланец: виси задължително на видно място, най-често свободно извън разкопчаната риза. Символ на особено финансово превъзходство е огромен кръст висящ на ланеца, а ако на кръста има "скъпоценни" камъни, то тогава притежателят си е осигурил дълбок респект сред себеподобните си.
3.)Анцуг: Наричан все по-често "АнцуНг", удобен и практичен, той е любим сред модерното фолк-общество. Особено се тачат анцузите на реномирани фирми (Adidas, Nike...). За тези, които не могат да си позволят такъв скъп модел има много алтернативи (Addiddass, Abibas, Adibas, Nikke, и тн.). Друг критерий е броят на копчета отстрани, като тези модели с копчета догоре се считат за върха. Единственият недостатък е, че няма къде да се закачи мобифона.
След първоначалния визуален контакт с обектите започнах по-задълбочени наблюдения на поведението и обичаите им.
Направи ми впечатление, че са много на мода прякорите взети от света на флората и фауната (Зелката, Маймуната, Пора и тн.). Имаше и няколко неодушевени предмета като "Чука" (засега само за него се сещам, но май имаше още). Един екземпляр ми направи особено впечатление с прякора си, който беше направо граматически шедьовър - членуваната звателна форма на съществителното "Шеф", а именно "Шефето".
За да разбереш чалга-феновете, трябва да разбереш езика, на който си комуникират. Той съдържа много възклицания от типа на "Бате/ка" и "Бре" и изключително много сърбизми като "Кафу", "Ку*ац" и задължително глаголите, завършващи до един на "М" (Eла да ти ка'ем...). Друга важна част от езика им е "изяждането" на букви (Маай се отука маа ти ша иба). Това е реплика на типичен чалгист, с който се опитваш да излезeш на глава. След този изчерпателен и добре-аргументиран отговор аз се оттеглих от полезрението му, за да не ме набие. Внимание трябва да се обърне и на разговорите помежду им, които понякога са доста интересни и пълни със смисъл. Ето реконструкция на разговор между сдърпали се фолк-фенове:
-Къф си ти бе???
-А ти къф си?
-Аз съм Пепо!
-А аз съм Джони!
И тук темата се изчерпа и двамата се разделиха.
Доста подробни наблюдения правих върху присъстващите представителки на нежния пол (от чисто професионален интерес естествено :))). Те са задължително облечени много "СЕКСИ" или поне така си мислят. Лично аз не намирам за СЕКСИ 14 - годишно момиче с плътен слой пудра, толкова сенки, че изглежда като пребита. Не трябва да се забравя и задължителното ярко-червено червило нанесено поне по 5 мм извън очертанията на устните. Задължителен моден атрибут са и подплънките, които се слагат на рамената и правят момичето да изглежда като ръгбист. За цялата тази простотия се налага и носенето на чантичка, която задължително е пълна с гримове, спирали, сенки и Бог знае още какво.
Момичето - чалгарка трябва задължително да си има гадже на купона, с когото да танцува на тъжните фолк-балади. Ако по случайност Той не й обръща внимание, тя се здухва и започва да се/го оприличава с лирически герои от любимите си хитове (Ти си моя ангел, Ти си моя Бог...), и така да подтиска мъката в душата си. Да! Те са супер нежни души под целия този слой грим и простотия.
Много важна част от фолк-обичаите е танцуването върху маса или стол, което обикновено чалгарът прави когато е в пълна фолк-еуфория, подкрепен със солидна доза ракия. Танцуването на един е задължително подкрепено с пляскане и викане на "Иииииииха" и "Айде Баткааааааа" от останалите, а ако никой не вика, то танцуващият ще се почувства омерзен и ще слезе от масата. Не мога да опиша радостта си, когато един особено противен индивид се изтърси след като му се строши столът. "Кофти Батка, Кофти Тръпка". Направо ми се напълни душата, само ме хвана яд, че не се надъни на един огромен аквариум, който беше до него. Тогава щеше да е направо неповторимо.
Естествено купонът не се състоеше само от чалгари, ами имаше и някакви нормални, дето се бяха здухали в една стая и слушаха Billy Idol на един гаден касетофон, който едвам се чуваше от мощната уредба, дънеща "Дръжката" в съседната стая. Не знам за вас, ама аз се чувствам точно като тези хора всеки ден като вляза в автобуса или магазина, пусна радиото, или просто се разхождам по Витошка. От всякъде ме атакуват бесни фолк-ритми и все още не мога да си обясня защо, аджеба, толкова изтъпя народът за някакви си 10 години!
MOP - NKT
|
<Select><Copy><Paste>
