Уви, то бе толкова малко, лесно ранимо и слабо интелигентно, че се чувстваше безпомощно и не можеше да направи нищо, за да се защити. Може би това е краят на тази сърцераздирателна и прочувствена история. Дано само въпросното същественце не умре навън в този студ- дано му стигнат кибритените клечици, за да удължи поне малко безкрайната си агония. Последното му желание е да види поне за миг идолите си (вие си знаете кои са). Дано поне това му достави последна радост от този така жесток свят. А е много вероятно да си пусне като за последно реквиема на Верди или Дон Жуан, за да чуе за първи и последен път какво е истинска музика. За Моторхед няма и да коментирам, защото те изпадат от класациите. Надявам се, че е написано правилно, защото все пак за пръв път ги чувам (ако мога да цитирам някого може би ставаше въпрос за Born to raise hell, но по-добре да си замълча). Всичко това беше трогателно и прекрасно и направо съм полъскана, че съм в клуба от скоро, а вече цяло литературно произведение ми беше посветено- но то не е обикновено, а засяга една невероятна преекзистентна тематика (ако някой има нужда от превод да се обърне директно към мен). Е по-хубаво от това не може и да бъде, даже не съм и мечтала за повече. Само не ми е ясно какво правеше мръсният "Урал" в цялата епопея- тъй като тя е посветена на мен ще ви помоля в следващата глава да ме качите на едно MZ RT125- нали ще го направите за мен като: това е последната ми воля преди да угасне и последната клечица от кибритчето с Кондьо.
И ако някога успея да поставя правилно в уредбата (не е сигурно, защото още не мога да свикна накъде се слага надписчето) диска с Кармина Бурана не се сърдете ако обезпокоя някого- просто си сложете тапи в ушите и си свиркайте- то ще ми е за последно...
Останете си със здраве и все такива творци!!!