НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ОПИВАТ ОТ ВУЛГАРНАТАы ТЪПА И ПОШЛА ЧАЛГА ххх Аз искам да те помня все така: Бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш е по свята, защото трябва да се разделим. "В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато тя ще победи!" - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите - вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежи прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в твойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнините впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...