Nick: real Bulgarian Theme BULGARIAN GENIOUS Poet No 1 ХРИСТО БОТЕВ До моето първо либе Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помна, пък и да помна, не рова туй, що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил. Забрави туй време га плачех за поглед мил и за въздишка: роб бях тогаз - вериги влачех, та за една твоя усмивка безумен аз светът презирах и чувства си в калта увирах! Забрави ти онез полуди, в тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де кръв дълбока владее, де всичко е с рани покрито и сърце зло в злоба обвито! Ти имаш глас чуден - млада си, но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как пеят сюрмаси? За тоз глас ми копней душата и там тегли сърце ранено, там! - де е се с кърви облено! О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат буки вековни, как нареждат дума по дума - приказки за стари времена и песни за нови теглила! Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сирота вдовица и как теглят без дом дечица! Запей или млъкни - махни се: сърце ми веч трепти - ще хвръкне, ще хвръкне, изгоро - свести се! - там, де земя гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни... Там... там буря кърши клонове, а сабя ги свива на венец: зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец, и смъртта й там мила усмивка, а хладен гроб сладка почивка! Ах, тез песни и таз усмивка! Кой глас ще ми викне, запее? Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее, па тогаз и сам ще запея що любя и за що милея!...