|
Не казвам, че музиката задължително трябва да възпитава у човек някакъв морал, но поне не трябва да възпитава у човек някаква измислени и фалшиви ценности, които само и едиснтвено могат да му навредят.
Всеки знае каква е голяма част от аудиторията на поп-фолка - малолетни и непълнолетни тийнейджъри, повечето каращи пубертет до 25-годишна възраст. А какво е характерно за пубертета - тогава се изгражда психиката на индивида - човек се изгражда като личност. Но, за да бъде изграден един индивид като личност, е необходимо да черпи информация от някъде. И това "някъде", де факто се явява заобикалящият го свят, с всичките ми добри и лоши страни, с битовите проблеми и извисената духовност.
Едно от нещата, с които човек неминуемо в тая възраст се среща, е музиката. Нормално е в тази възраст манталитета на човек да бъде все още консуматорски - да възприема всичко сдъвкато и смляно на кашичка. или с други думи - възприема само тоеа, което му се поднася на готово. Проблемтъ, обаче, е, че цялата информация се приема безрезервно, без капчица съмнение в правотата й.
Ето защо, подрсатващият, който непрекъстано е заливан от поп-фолк по всевъзможни начини - медии, приятели, рекламни материали и т. н., възприема тая музика безрезервно. Не ми е ясно, обаче, дали изпълнителите, продуцентите, текстописците и всякаква тем подобна сволъч, пряко свързана с процеса на производство на тази музика, си дава някаква сметка до какво води техният продукт. Подрастващият си пуска Планета, Фен ТВ или Веселина и зяпа с отворени уста безупречно лъскавите перхидролки. Превключва на друга телевизия, и вижда отново подобна безупречно наконтена перхидролка. После отива на училише - обичайната тема са новите песни на Курвислава или Свирколета. На път за вкъщи - същото - от кабината на транспортното средство дъни най-новия албум на Силикония... Няма начин детето, чиято психика все още възприема всичко като чиста монета, да не си каже: "Ама тая хора са велики! Искам и аз да съм като тях!". Изведнъж, подрастващият индивид започва да възприема "философията" на тази т. нар. музика. Започва да се вслушва в текстовете, изпълнени с крилати изрази като "К'ъв си ти, бе?", които веднага се внедряват в речника му. Речника. Опряхме и до него, или по-точно до това как поп-фолка подпомага "изграждането" му. В който и поп-фолк текст да се заслуша, тийнейджърът открива извисени поетически вплетени стихове от типа на "Боли, как боли, да ме молиш ти,/ вече всичко свърши, спомена остава да боли" и всякакви други вариации на тези два стиха. Погледнато повърхностно, това нито обогатява, нито пък учи на някакво тотално изпростяване - това си е чисто и просто нормален уличен речник на дете от 6ти клас. Проблемът е в това, че вслушвайки се и възприемайки това нещо, речта прекъсва своето развитие на това ниво, което подрастващият приема като абсолютния максимум. Всеки път, щом се опита да прочете някоя книга, се сблъсква с неразбираеми думи и странно употребени изрази, които той не може да разбере, тъй като не се вписват в идеала му за език и следователно ги приема като "празни приказки" и захвърля книгата.
Следващият етап от развитието на подрастващия е издигането и сляпото следване на някой идол, който в повечето случаи е някоя поп-фолк звезда. Детето започва да следи интервютата и всякакви клюки, свързани с любимата поп-фолк звезда. А в повечето случаи, информацията е от типа на това, какви диети прави, колко мъже са я ебали, какъв сутиен носи, с коя своя колежка се е скарала (заради мъж, естествено), какъв е грамажът на силикона и, как й откраднали някой супер специален атрибут и т. н. все в тоя дух. И каква поука си изкарва подрастващият от това? Че основното нещо, кък което трябва да се стреми в живота си е задоволяването на плътските потребности (неконтролируемо плюскане и безразборно ебане), а така също и вглъбяването в най-елементарни битовизми, които в последствие започват да ръководят живота му.
В крайна сметка, детенцето успява да си изкара отличните оценки в училище и се сдобива с отлична диплома. За един чалга-индивид не е никакъв проблем изкарването на отлична оценка - те така са научени (за което и чалгата е подпомогнала) - да възприемат всичко така, както им е поднесено, без дори и да се опитват да го осмислят. Резултатът е, че човек бива възпитан като една елементарна консуматорска личност, която няма способността да мисли сама.
Dies irae, dies illa...
|
Какво дава поп-фолкът?
