Найден Геров, "Речник на българския език", изд. "Български писател", София, 1978 г., том V, стр. 534

"Чалгия, с., ж., Т. Направа* за свирене, свирня**.

Чалгаджия, с., м., Т. Който свири с чалгия, свирец***."

Думата "чалгия", както и производната и "чалгаджия", произлизат от

"ЧАЛГАНИ", с., м., мн., Т. Раст. Heliantus tuberosus - гулия, земна гулия, дива (земна) ябълка, каракушка, кочани, ряцка, шалгани, ярдоква; булва, земна круша."

Иначе казано на съвр. бълг. нелитературен език... с всичките присъщи семиотични обертонове на отрицателна емоционална оценка на обекта на назоваване - компир.

с. - съществително
ж. - женски род
м. - мъжки род
мн. - множествено число
Т. - турцизъм
Раст. - растение

_______________
* Направа - тук "инструмент".
** Свирня - музика
*** Свирец - музикант

Това не е първата, нито единствената дума, която, с използването и през вековете, е добила кофти семантика Както и думите “шаяк”, "налъм", "цървул" и “каскет”, например.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.