|
Тема |
Тъжната история на един уличен котарак |
|
Автор |
Aмpитa (Скорпион) |
|
Публикувано | 18.03.12 19:22 |
|
|
До моята работа има един черен котарак, голям симпатяга. Всеки ден по едно и също време по обяд (към 12.00-13.00 часа) излиза да проси храна. Така жално мяука, че просто няма начин човек да не го съжали, ако поне малко обича животните. Доста хора му дават храна, определено изглежда охранен и има черна лъскава козина... Голям чаровник е!
НО работата е там, че проси до една голяма автокъща, където продават скъпи коли. Неотдавна от близкото заведение (откъдето понякога му купувам кюфтета и кебапчета, като забравя да му донеса храна от вкъщи), ми казаха, че от автокъщата щели да го махат, защото влизал в гаража и цапал колите с лапи, а най-лошото било, че бил одраскал няколко от тях. Преди няколко дни един работник от автокъщата ме спря и ме помоли ако мога да го храня някъде по-надалече, защото шефът му бил виждал и бил много ядосан. Именно на този човек бил заръчал да махне котето или ако се налага да го утрепе (цитирам). На него обаче му било жал за котето, но не искал и да си има проблеми в работата и се чуди какво да измисли...Пита ме дали не мога да прибера котарака в къщи или да му намеря дом...Но това просто няма как да стане...Първо имам две женски котки в къщи...А най-важното е, че той е див котарак, не дава никой да го докосва. Въпреки че мен ме познава от около година и веднага тича като го повикам, не ми дава да го галя. Даже като се опитах, на два пъти ме одраска. Единствено в последно време започна да ми се гали в краката, което наистина е огромно скъсяване на дистанцията, но далеч не достатъчно...
Той просто се е научил да се пази от всички – и от хора и от кучета и на никого няма 100% доверие, което по принцип е добре за него. Просто не виждам как въобще може да се хване без да е упоен, а и къде да се занесе след това...Той е свикнал да живее навън и да е свободен и не вярвам да свикне в апартамент. Не съм сигурна въобще как ще реагира - дали ще придобие хигиенни навици, как ще се спогоди с останалите животни, дали няма да прави бели и т.н. Много ми е мъчно за него, но не знам как да му помогна. Обадих се в „Четири лапи”, но от там ми казаха, че поемат ангажимент само за кастрация, но не прибират улични котки...
Засега ми остава само да се моля да не издраска още някоя кола и да пощадят живота му...За някои от тях той е нищо повече от едно мръсно животно и от един дразнител, но за мен е едно прекрасно създание, на което се възхищавам – за силата да оцелява ежесекундно сред тези коли, които могат да го смачкат и сред тези големи кучета, които го гонят и да се бори за прехраната си, като проси и предизвиква състраданието на хората...За мен е достоен за уважение точно толкова колкото и всеки един човек, даже повече отколкото някои хора...Дано да има късмет и да живее още дълго...Моля се за него с цялото си сърце...
|
| |
|
|
|