|
Тема |
Котето ми падна от петия етаж |
|
Автор |
Aмpитa (Скорпион) |
|
Публикувано | 07.08.11 04:32 |
|
|
и оцеля, живо е...Не мога да спра да плача и да го прегръщам...Толкова съм благодарна, че е живо...
Събудих се през нощта и както винаги първата ми реакция в такива случаи е да го повикам...То не дойде, но реших, че просто се е скрило и спи някъде из апартамента...Всички прозорци бяха затворени, нямаше нищо съмнително...
Легнах си...В един момент пак се събудих, чувайки, че нещо се удари в прозореца...Пак станах да го търся...Вдигнах на крака и брат ми, оказа се, че е отварял и после затворил прозореца на хола, но въобще не се е сетил за котето. А то е отишло при съседите, но после не е можело да се върне при затворен прозорец...А аз по това време вече си бях легнала...Толкова му говоря и го моля да внимава за котето като отваря...Но не би...
Отворих прозореца и пак го виках...Чух мяукане отдолу...Не знам как стигнах до долу...Лежеше свито под едни храсти...Чак като го занесох до горе разбрах, че е добре...Ходи си, поне външно нищо му няма...През цялото време ревах с глас и крещях на брат ми...Просто не мога да му простя, че щеше да убие котето ми с безхаберието си...Още не мога да се успокоя от шока въпреки че много го прегръщах и галих...На косъм бях да изгубя най-любимото си същество, единственото създание на този свят, което е до мен и ме успокоява, когато ми е най-тежко...
|
| |
|
|
|