|
|
| Тема |
 Re: Мейси [re: bira_more] |
|
| Автор |
ДPaka (кофти тръпка) |
|
| Публикувано | 16.03.11 17:22 |
|
|
|
Когато я видях за първи път-тя беше една малка бяла ,пухкава топчица, която при звука от страшната прахусмукачка скочи и се скри в блузата ми на гърба...на голо (естествено). Съседката ми я беше взела подарък за снаха си.Тогава и двете не знаехме,че всъщност сме обречени една на друга.Минаха 2 години и по различни причини, вече порастналото бяло облаче се оказа притежание на моя колежка.Колежката учеше задочно и често пътуваше ,та се налагаше да се грижа за Мейси( от Месалина,щото майка и била голяма мръсница). Тичах аз до колежката-сутрин,вечер...когато можех и като ми дойде в повече при едно нейно по-дълго отсъствие - грабнах Мейси ,мушнах я в закопчаното яке и я отнесох в къщи.То беше радост, то беше чудо (на децата разбира се). Колежката се върна след месец,а ние вече се бяхме привързали към котенцето и то към нас.Поставих и условие-взимаш го и не ме занимаваш повече, ако мислиш че неможеш - остави го да живее щастливо и обичано у нас. И така . Заживяхме заедно - та 12 години. Тя никога не забрави,че аз я донесох - обичаше ме пламенно и ревниво. Като се посъвзе от промяната се опита да ми покаже,че тя е шефът, но не и се получи и се укроти. Най-голямата беля която ми е правила е една наръфана скумрия(дето трябваше да пека за гости),но сама съм си виновна - много обичаше риба,а аз я бях оставила просто така на плота. В началото ,когато заминавахме някъде за повече от два дни (съседката винаги идваше да я обслужва)- страдаше много и ни правеше наказателни акции - купчинка отходна "тортичка" в мивката. Но и това мина с времето.Разбра,че не я изоставяме,а просто заминаваме някъде за малко. Не обичаше обаче да я оставяме сама и щом застягахме саковете, започваше да се върти тревожно и да пита жално "мяууууууузащо". Беше изключително умна и чувствителна. Разбираше всичко като човек и винаги вземаше участие в разговора,когато и говорех. Обаждаше се на името си щом я повиках,освен ако не беше сърдита и обидена. Ако искаше да ми покаже ясно колко греша - заставаше точно пред очите ми с гръб, да ми е пределно ясна нейната позиция.Изпълняваше кратки команди като -ела тук,излез от стаята,махни се и да не те видя един час, хайде да си лягаме и други такива. Странното у нея беше, че не обичаше деца - никак! Щом видеше дете веднага заемаше стойка за нападение и при най-малко движение от негова страна в нейната посока, веднага скачаше,дереше и бягаше. Може би я бяха тормозили деца в първите и две години...не зная! Иначе беше любвеобилна-когато поиска.Без нейно желание галене не можеше да става.Само аз правех изключение-можех да я мачкам когато и както искам,ако толкова не и беше кеф просто се врътваше и се скриваше. Удари ме само веднъж и то без нокти - когато донесох малкото коте.Не можа да се примири с него. Когато беше вече много болна му позволи да бъде край нея и дори си мисля,че го прие и прости...или поне ми се иска да беше така.Винаги ще има място в сърцето ми - до другите ми котки и специално, защото ние не бяхме стопанин и животинка - бяхме две сродни души, които надничаха в очите си. Прости ми Мейси, ако съм те обидила с нещо!
Накъде - избираш сам...Редактирано от ДPaka на 16.03.11 17:22.
| |
| |
| 
|
|
