Благодаря и на двете! Минаха 6 дни.. все едно е минала цяла вечност, но все още имам чувството, че ще се появи отнякъде.. Днес взех от фотото последните снимки на муцунката, които бяхме направили.. то това ни остана ;( И нашата беше предимно с бяла козинка и розова муцунка, косъмчета се намират по всичките ми дрехи няма как, сядам в рейса и ги гледам, сядам на компютъра и пак нейни косъмчета, все ги махам и все има още и още, все едно е още с нас.
Бях решила, че повече не искам животинка, за да не минаваме пак през този Ад, но и така не се издържа като си свикнал да има винаги някой вкъщи.. някой, който те посреща.. някой, който се радва да те види... една космата топчица, която да нацелуваш и нагушкаш. А сега се прибирам и е празно. Дано някое мъниче се появи пак в живота ни, макар че останалата част от семейството засега са категорични, че не искат. То е ясно, че моята котанка никога няма да я забравя - тя си беше част от семейството!