Забайкалски край, 13 януари 2011 година. Стопанката Регина Саватеева се събужда вечерта от силен кучешки лай. На един кол на оградата намира едва жив котарак. Отначало помислила, че това е, върнал се от среднощно скитане, домашният им котарак. Занесла го в гаража, където разбрала, че това съвсем не е техния любимец. Въпреки това, жената не се отказала, животното трябвало да се върне от ония свят. Добротата, професионалния дълг и докторски навици (тя е била педиатър), търпение са само част от качествата на стопанката спасили животното от гибел. Всеки ден били необходими многочасови грижи: инжекции, обработка на раните, превръзки...След известно време пациентът започнал да се съживява, появил се апетит, разпухнала козината, започнал да се движи и ... започнал да хапе. Станало ясно, че котаракът не е домашен. И стопанката позвънила в кантората на Даурския резерват...Служителите били крайно признателни на Регина Саватеева за този малък подвиг. Животното, което тя е спасила е изключително редкия МАНУЛ, символ на Московския Зоопарк.
Ето какво четем в Уикипедия:
Манулът(Felis manul) е средно голям хищник от семейство Котки. Наричан е още Паласова котка в чест на описалия го естественик Петер Палас.
Манулът е средно голяма котка, достигаща на дължина 52-67 см. без опашката (22-29 см). Теглото му е от 2 до 5 кг. Има едро, набито тяло с къси крайници. Главата му е сравнително малка и широка, с къси, заоблени уши, разположени странично. Очите са големи, обли и жълти. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 см. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък, и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно.
Ареала на обитаване е степите в централна азия. Когато човек види за първи път тази прекрасна котка, естествено реагира: Може ли да се отглежда в къщи, като домашен любимец. Отговора, разбира се, е "не", първо Манула е изключително рядък и две, той е диво животно, няма как да се чувства комфортно в среда, различна от неговото местообитание. Иследователите на котешкия род са обърнали внимание, че тази котка притежава най-гъстата и дълга козина измежду дивите котки. Това, плюс някои особенности на тялото довело до хипотезата, че в минали времена, именно Манула, предавайки тези качества на домашните котки в древна Персия е довел до получаването на най-популярната днес порода - Персийската.
|