Вярно е - има хора и хора. Вярно е и това, че от известно време българската "семка" се изражда - това диктуват житейските обстоятелства. Нормалността и ненормалността не зависят от пола, възрастта, материалното състояние и образованието, а от възпитанието и мирогледа.
Моя приятелка Х. е висшистка, много начетена. Живее в София, но си има и къща с голям двор в провинцията, където отглежда козички, кокошки, пуйки, зайчета, две кучета и една котка. Грижите за животинките са перфектни.
Но-о-о-о мацата роди (отдавна навивам Х. да я кастрира, за да не се вайка после, че няма на кого да дава котенцата). Два дни след като на бял свят се появиха поредните бебета, се изтърсих на гости на Х. в прованса. Приятелката ме посрещна и заяви: "Току що изхвърлих котилото в уличната кофа за боклук". Щях да я убия. Накарах я да извадим горките живинки от кофата - слаба богу, никое куче не бе ги докопало. Та ето как тази жена, която умира за "челядта" си, постъпи с котенцата. Умът ми не го побира!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите