И аз веднъж изведох моя пухчо навън - ей така, на разходка. То не беше треперене, то не беше жално мяукане, то не беше дране. Обиколихме квартала и се прибрахме. Котанчо се покатери на един шкаф в кухнята, където рядко пребивава, и не мръдна цял ден. Гледаше ужасено, не издаде звук.
Той е улично коте - намери го една приятелка и, тъй като нейната ангорка Буба не го прие, го подари на мен. Ако беше останал в естествената си среда, сигурно нямаше да е толкова плашлив, нямаше да се стресира така. Абе, да ми е жив и здрав.