Щеше да е идеалистично, ако не беше съвсем реално. Онзи парк визирам. И продължавам да твърдя, че има значение с какви хора ще си делят свободата т.нар. свободни котки .
Естествено, че кварталните котки не са диви котки. То, диви не знам в България дали още съществуват. Това не значи обаче, че котките не могат да оцелеят "навън" - със или без нас. Мислиш ли, че ако хората изчезнат от планетата, домашните котки и те ще изчезнат, а само дивите ще оцелеят? Все пак, ние не сме единствените им източници на храна, има достатъчно мишки, хлебарки, врабчета и всякакви твари...
И като опряхме до врабчетата... Кой казал, че не ги забелязваме? Забелязваме ги, даже и филмчета сме гледали. Ама котките са си хищници, нали - какво да ловуват, картофи ли? Птичките пък кълват посевите, гларусите отмъкват хамбургери - значи ли, че тях трябва да ги отстрелваме с прашки? Да си защитават каквото искат американците, аз не живея в Америка. Освен това, те още не са осъзнали, че трябва да спрат лабораторните опити с животни, какво ми се правят на велики природозащитници. В Африка пък ядат маймуни, в Азия - кучета - защо не вземем тях за пример?
Сега, какво става с болните безпризорни котки... Каквото става и с болните таралежи, предполагам. Естествен подбор. Жестоко, но не съм го измислила аз, а природата. Всички животни боледуват, просто някои имат щастието да са домашни и да се грижим за тях. Гълъбите също боледуват, но в същото време има хора, които отглеждат гълъби; тези, последните, трябва ли да се чувстват виновни, че не могат да изловят всичките свободни птици и да ги ваксинират/лекуват/вкарат в клетки за по-безопасно? То, ако можехме да ликвидираме завинаги всички болести на земята, колко хубаво щеше да бъде... ама не можем...
Не можем и да сравняваме естественото влечение към свободата на които и да било животни с човешкото желание да се поскиташ или глезотията да изпушиш една цигара / да натиснеш педала на газта и т.н. - ние, все пак, не сме се родили с цигара в уста, нито с двигател под мишница, има разлика .
Накрая - не си спомням някъде да съм призовавала да пуснем котките си на свобода, тъй че що ми го вменяваш това - не знам. Напротив, мисля, че всички бездомни котки у нас трябва да бъдат задомени, защото сърцето ми се свива, като видя някоя на улицата, без значение болна или здрава, жива или не. Не защото няма да оцелее без човешки грижи, а защото човекът е най-големият й враг и я дебне отвсякъде. Ако обществото ни не бъкаше от изроди, ако хората не бяха безразлични, ако организациите имаха пари да хранят и лекуват "свободните" котки, тогава те уверявам, че котките щяха наистина да са щастливи и спокойни, пък макар и "безпризорни". Да, именно спокойни, а не наплашени и недоверчиви. Доверието убило котката... или поне тука е така.Редактирано от lapland.fairy на 01.07.10 03:58.
|