Всеки има право да избере каквото му харесва.
У дома когато бяхме по-млади вземахме котенца, сега приютяваме остарели производители от развъдници на по 7-10 години. В момента имам освен моят тежко болен котарак 10 годишен чистопороден котарак от унгарски развъдник, който чака внукът ми да дойде да си го вземе. Този котарак му беше мечта като котенце, като производител, сега му се усмихна късметът на дядо кот. Ако се случи най-лошото с нашия котарак ще вземем 5-7 годишно животно, защото е по-улегнало, но ако имаме взаимно привличане. Не бих искала да тормозя едно немладо животно с моите навици на стара мързелана.
Не може да се сравняват децата и котките. Мантатлитетът по повод осиновяването на деца в света е много различен. не само в Бг се искат новородени бебенца, на повечето места е така. Хората, лишени от възможност за своя рожба искат да преживеят всеки един момент от живота на своето дете, да могат да положат всички грижи, да му дадат възпитание според своите разбирания, а не да се борят с чуждо възпитание. Превъзпитанието е до голяма степен в сферата на благопожеланията, над 3 годишна възраст е трудно, над 7 годишна възраст невъзможно за т.нар. лоши навици. Осиновяването на големи над 14 годишни деца е спорно като възпитателен прийом в цял свят.
Осиновяването на болни деца е въпрос на религиозни възгледи, на желание и най-вече на финансови възможности.
И като стана въпрос: Как възприемате желание за осиновяване на 15 годишен младеж, страдащ от тежка форма на олигофрения, но иначе физически здрав от семейство, чиито собствен син има нужда от чернодробна трансплантация?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите