Уффффф, това с бълхите са пълни глупости, а майката, която го е писала, просто мрази котки.
И двете ни котки са взети от улицата и преди да ги обезпаразитим и обезвъшлим, те естествено, си бяха едни космати развъдници на бълхи. С първата нямахме особени проблеми, май още като я изкъпахме и бълхите измряха (или е имала съвсем малко), обаче с второто... УЖАС!!! То, че шампоанът не помогна, е ясно, ами и няколко дни (седмица) нямахме възможност да го заведем на лекар. През това време, щото котенцето беше такъв бонбон сладък (макар и леко грозноват - ама пък после каква хубавица стана!!!), дъщеря ми не се отделяше от него. Постоянно го гушкаше, мачкаше и др. прояви на любов... Котето спеше на неговата си възглавничка, която пък стоеше точно до нейната възглавница на леглото й - за да си го гушка и докато спи (то беше тогава на 3 седмици). Е, нито една бълха не прескочи от котето върху детето, какво ми опяват там, че от котките вън бълхите скочили на хората вътре!
Веднъж някой (не лекар) ми беше казал, че бълхите били няколко вида, и че тези, които живеели по котките, не ходели по хората; имало и някакви, които живеят без животно-приемник - ей така, в стари къщи например, ако са изоставени, но вътре има разни натурии, особено текстилни, които гадинките обитавали... Не знам дали това за различните видове бълхи е вярно, обаче е факт, че вкъщи бълхите от котето не проявиха никакъв интерес към детето.
|