Здравейте, да разкажа за котетата.

Много са си добре, изхождат си се дори сами почват вече, хапват си още са на мляко.
Вчера обаче аз защото започвам да ходя на училище задочно учим и ми се налага някой дни да ходя и вчера на обед отивам да ги нахраня, попринцип баба ми ги храни мен като ме няма и те понеже стоят в неотоплена стая, но е топла горедолу и направо побеснях. Така се бяха вкоченили, бяха замръзнали, пикали, намокрили се и направо......... едвам се движиха. А тя баба ми нали неги иска и не е обърнала много внимание за състоянието им.
Аз веднага ги изкарах вън на слънцето, беше мн хубаво времето. Донесох една електрическа възглавница, пуснах им та ги стоплихме и се оправиха.
Сега вече са си изцяло под мое наблюдение, внесох си ги в моята къща в механата там е 18 градуса сега и ги отоплявам пак с тази ел. възгланвица.
Дядо ми се сети измисли нещо мн хубаво за котетата.
Имаме до нас една поляна и той там ходи да събира гъби, коприва, орехи и така. Видял дядо ми една кожа от овца, овча кожа драна и там хвърлена. Та ходихме с него и рязахме от нея така едно парче колкото кашона на котетата. Цял ден стоя на слънцето и съм я чепкал да бухне че беше на буци.
Котетата видимо я харесаха много, тъкмо да наподобява майка им и да е по топло. Тази сутрин отивам да ги храня и лелееее - те се опикали целите, вир вода мокри но топли инъче и весели, подсуших ги и сега вълната съхне а са на парцали и така.
Оцеляха и този път, вече само аз ще ги гледам, радвам се че успях да ги спася преди да е станало късно.