Едната ми котка е беличка, украсена с няколко шарени петна по гърба и главата и когато беше малка я кръстихме Соня. Но Соня порасна, стана едно огромно котище и започнахме да я наричаме... е, Бидоня... После остана само Доня... В момента отговаря и на Соня, и на Доня...
За другото ми коте в началото някои членове на семейството(които рядко бяха имали допир с котки) бяха твърдо убедени, че е мъжко. Така му дойде и първото име - Котьо. Котьо растеше чудесно, много бързо и го кръстихме единодушно Котоошу - на българския сумист, съкратено Кото. Кото тук, Кото там, един ден порасна и се оказа, ами... че е женски.. [smeq se Така е записана и в паспорта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите