|
|
| Тема |
Re: Котето ми е много мълчаливо [re: Haunter™] |
|
| Автор |
Haunter™ (нагъл тип) |
|
| Публикувано | 07.06.09 21:28 |
|
|
|
Забравих да спомена следното - в котилото, от което взех Леа (моята сладурана), бяха 4 котенца. Всъщност е трябвало да са 5, но едното се е родило много слабичко и не е оцеляло. Както и да е, запознах се с хората, които приютиха другите 3 мъничета, и те са точно като Леа - жизнени, игриви, хранят се нормално, развиват се нормално, но са мълчаливи. Възможно ли е това да се дължи на тъжната предистория, която все още не съм разказал? Ето я:
Тези 4 котенца остават сирачета на 3-седмична възраст. Хората, при които са родени и от които ги взехме, живеят в къща с двор и майката често е излизала навън. Един ден я намират убита на тротоара пред вратата, ударена с камък или някакъв тъп предмет. Що за изроди са извършили това, сега не ми се коментира. В този момент котенцата са на 3 седмици. Добре, че вече се бяха изправили на крачетата си и бяха започнали да се хранят самостоятелно. Това е накарало хората преждевременно да пуснат обявата, защото нямат физическата възможност да се грижат за 4 котета-бебета.
Ветеринарят каза, че котето е в блестящо здраве и че нямам поводи за притеснения, просто някои по характер са си по-тихи и не вдигат гюрултия за щяло и нещяло, но знам ли... това, че е мълчаливо (както и другите) дали не се дължи на ранното осиротяване?
Ето я Леа, на 09.06.2009 става на 2 месеца (снимката е от преди няколко дни):
P.S. Люси, Леа просто е влюбена във възглавничката с мишлето! Замъкна си я в нейната "къщичка" и не дава никой да я пипне! Редактирано от Haunter™ на 07.06.09 21:38.
| |
| |
|
|
|