|
Искам да споделя какъв кошмар преживях снощи с нашата Тоти.
Вчера ходих при Вета за да й взема Cestal Cat за вътрешно обезпаразитяване и Advantage на Байер за външно (профилактично). Всичко дотук добре, с малката разлика, че Вета ми каза този път да й дам цялото хапче, въпреки, че изрично напомних (и Вета знае), че нашата няма 4 кг (дори мокра ) Каза ми, че досега не е имало проблеми с предозиране….
Аз като лаик във Ветеринарната медицина, „напънах” нашата хубавица да го изпие, при това го разделих на парченца както винаги , и последното парче успях с голям зор да й го напъхам в устата, въпреки, че досега не съм имала никакви проблеми с даването на хаповете (като че ли тя усещаше нещо нередно). Както и да е, приключихме с това и след половин час реших да я намажа с препарата за външното (проклета да съм). Тя се стресира безкрайно от тази моя процедура, избяга и се скри (не знам защо). Малко след това, тя мина покрай мен „като бърз влак” и толкова. След час и малко отидох в детската и ужас, нашата беше повърнала в огромни количества…досега такова нещо не бях виждала… Обадих се на доктора и ми каза, че вероятно от стреса е повърнала и няма нищо страшно . Да, ама не, след малко забелязвам аз, че задните крачета не я държат, клатушка се и не може да се катери никъде, омърлушена, въобще ужасна картина, такава не бях я виждала. Много се панирах (по-късно, аз сигурно бях и по-зле от котката с прединфартно състояние ;-) ). Опитах се да се свърша с Вета, но телефонът беше изключен (нормално, то беше след 10 вечерта). От Дог.бг взех телефони на денонощни клиники и тук е момента да благодаря на Д-р Мила Бобадова от „Добро хрумване” за оказаната помощ. С нейните напътствия и съвети положението бе овладяно, (въпреки, че с голям зор от моя страна, нашата не искаше да се отваря устата за нищо на света за да й дам необходимото хапче) мяташе се като обезумяла и дори се пенеше при опитите ми да й отворя устата. Ходих до аптеката за да купя спринцовка и след не много кратка борба успях да й дам необходимото хапче разтворено във вода. Подобрение настъпи и тя дори хапна малко, което ни успокои. След по-малко от час признаците бяха почти изчезнали ( крачетата още не бяха съвсем стабилни), но тя „живна” и се опита да играе с мен. Всички отдъхнахме, че най-лошото е отминало.
Така, че натровихме се и стресирахме солидно. Явно нашата принцеса е много чувствителна…и всичко й идва в повече. Засега няма да й давам никакви препарати. Ще изчакам да мине повечко време и ще дозирам стриктно според лекарството и няма да слушам уверенията на който и да е, когато ми каже, че и малко в повечко не е вредно (дори и доктор). Така, че внимавайте какви лекарства и как ги давате на Вашите любимци, за да не повторите грешката ми, за малко да убия Тотито.
Това е, до последно поддържах телефонна връзка с Д-р Бобадова. Още веднъж сърдечно й благодаря!
А нашата днес е добре, вече няма и спомен от ужасната случка. Бяга, играе, хапва. Вече не ми се сърди (за разлика от вчера) дори мърка…Не съм правила опити да й отварям устата…но за това има време, няма да я тормозя точно сега
|
Внимавайте с обезпаразитяването!
