|
Добро утро мили момичета и момчета!От много отдавна се каня да споделя една истоярия, която е 100% истинска, в която имената не са променяни и се надявам да ви хареса.
Беше мразовита вечер -23/10/2004, първата от зимните, студени нощти , който проникват през дрехитети и те карат да се прибираж бърже към в къщти.
Не за мен и мъжа ми обаче.Имали купон , там съм първо аз и после половинката ми.Но така или инъче дойде късна доба стелеща се над Лондон и се озовахме пред нас, където ни очакваше котката на сънищата ми-огромна рошавелка, черно-бяла и много галювна.
Часът беше изключително късен и това ме подтикна да я поканя в нас с преспиване и ясната идея на другата сутрин да ходи и си намери стопаните, който със 100% имаше.Галювницата вечеря стабилно в нас, за пълен уплах на котката ми Кремане, която населяваше тези земи 3 години по-рано от тази огромна мъркалница.
Настана утро или по точно пладне, защото беше неделя и аз нагостих както подабава една гостенка и я пуснах да си ходи по живо и здраво.
Но Пепина( както беше кръстена в последствие) изобщо не мръдна от входната ми врата и почна да плаче жално.По това време все още имаше дечурлига на улицата(те са вече пораснали и не си играят по улиците, а на нашата улица какви игри падаха, понякога играех с тях на ръбче) МИ ЗВЪННАХА НА ВРАТАТА и този невинен поглед, на който са способни само децата ме запитаха, защо котката ми реве в този дъжд и студ.Аз отначало им обяснявам ,че не я познавам и е преспала само една нощ в нас.Това им се стори напълно неправдопадно и ми заявиха да си я прибирам в нас(защото навън е студено и тя плаче.Колко обичам Англия, заради думи като тези>>>>>>и затова си живея тук, защото съм щастлива).
Аз я прибрах Пепина с удоволствие, но веднага я снимах и разлепих олакати из района, че има загубена котка.
Децата са си деца и аз уважавам умните им аргументи, но аз бях убедена, че тя дори не се е загубила , а ако я пусна ще си отиде в тях.
С голяма мъка в понеделник, отивайки на работа аз я пуснах нарочно на улицата да си ходи при стопаните(знам каква мъка е като се изгуби любимеца).
Вечерта се връщам от работа и моето момиче ме чака пред входната врата.....
Друго е интересно-улицата ни е дълга 200 номера, абсол'тно еднотипни къщи, залепени една до друга,Тя ме е намерила точно мен, защото в мразовитат нощ тя седеше и ме чакаше да се върна от гуляй?
Англичаните имат поговорка, която смятам че е 100 % вярна и ми е и моя философия-Не хората осиновяват котките, а котките, осиновяват хората.Това е вярно!!!!!!!!!!!
Та прибрах си аз Пепина , но не спрях да разлепям снимки, ако някой си я познае да си я вземе(Сърцето ми се е късало), аз я обичах и исках да си бъде вече моя.
Другата ми котка, просто полудяваше от ревност и беше непрекъснато сърдита.
Мъжът ми сложи послание в кутиийка от шоколадовите яйца, около врата, когато ходеше да се разхожда, къде могат да я открият стопаните й.
Така или инъче никий не я потърси за повече от месец и аз бях настроена че тя е другото ми момиче.
Но .............една вечер последва разговор на тел. на мъжа ми-Някой евентуално смята че е неговата котка, но дъждът е размил снимките налепени от мен и се налага проверка на място да се установи.
Жената така или инъче не уточнила, кога точно.
Беше седмица преди Коледа и аз по много важни и лични причини си бях в къщи в този ден.
Сутринта към 11 се появява едно много намахано бабенце на около 75г. и ме пита дали може да влезе и установи самоличността на Пепина.Направо ми се дорева, като си помислих , 4е ще ми я вземе, но.........
Котката се гуши в мен и никакво внимание на бабето.Аз тогажа се сетих че бях чела по вестниците за няккави обири, при който невинни възрастни, уж наблюдават нещо , а всъщност дават информация по-късно на престъпни банди.
Косата ми настръхна,ме че има нещо за крадене в нас, но............
Питам жената-Познавяте ли тази котка, тя очевидно не ви е виждала никога?
Бабето, хънта - мънта и накрая каза-Не се плашете от това, което си мислите, най-вероятно за мен.Аз съм от една благотворителна организация за животни, видяхме,че има изгубена котка, още преди мес. и повече и свързахме се с вас сега да проверим, дали тя е още при вас и аз съм тук да видя, дали се грижите добре за нея( никакви забележки, впечетлена съм как я храните и с какво) и ако има нещо което аз не съм щастлива да я прибера да й търсим нов дом.
Жената обаче остана очарована от моите грижи и ми каза, ама щом никой не я е потъсил , значи е ваша.
Колко щастливо живяхме с моята Пепина за 3 години, но затова ще ви разказвам в следващиат ми разказ как от от Пепина дойде котето Лейла , което се явява годежния ми пръстен
Надявам се да ви е интересно и после ще ви разказвам акк станах приятелак с бабите(най-младите са над 75г)от организациата.
Но сега имам много сложно счетоводни въпроси да решавам , защото и следвашият разказ, няма да е къс.
Целувки и успещен ден на всички вас!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Пепина за около месец , два така добре се настани в новата си къща, че Кремена получи още по- голям уплах и ненавист към нея и изобщо взето се премести към 2-ят етаж, за който Пепина имаше рестрикции от мъжа ми и много добре ги спазваше в негово присъствие.Седи си кротко долу, мърка , тепа и се прави на невинно коте.
Но той само веднъж да напуснеше къщата в 7 сутрин и тя 7.05 се намърдваше до мен в леглото и изкарваше още и някой друг сън.
Много мило същество беше, което ама никога, никога не е създавала каквито и да е било проблеми.Само дето беше научена да ходи в тоалетна и нашия двор не го признаваше за нищо.Цял ден седеше да се препича и накрая бум до тоалетна в нас.Това не успях да й го изкореня до края на живота й.
Живееше си блажено, наслаждаваше се на летни барбек#та от пиленца и скаридки, за разлика от Кремена, която освен котешката си храна( и то само един конкретен вид не близва нищо друго, ако ще цял ден да е гладна).
Натупа за добър ден немската овчарка на една приятелка, която я доведе в нас.Но така или инъче песът беше глезен до безобразие и му се е отразило добре един тупаник от Пепина.
Както къщите на улицата ни са стериотипни, така и оградите по дворовете са едни и същи - паянтови дървении.Та веднъж се изви буря невиждана, почти смерч така да се каже и натръшка по земята половината стобори от района.
Тогава за кратко настъпи истинския рай за Пепина, преди аз да се усетя какви ги върши в мое отсъствие през деня.
Съседната къща тогава беше дадена под наем на едно огромно бразилско семейство.Е много народ, много чудо бяха.Та Пепка, която я мързеше много, много да се отдалечава от двора, изведнъж видяла разградения двор и тръгнала да изследва нови територии в съседите, който я посрещали с пълна паничка, тя си хапвала сладко и после в къщи ме лъжеше, че била малко гладно котенце, чакащо мама за вечеря.Гледам аз, Пепинка, едно че беше големичка, още по взе да наедрява и даже подозирах, да не ставам баба.
Но истината я прозрях една съботна сутрин, като видях през прозореца, къде е детето и как го гощават.
Помолих ме бразилците от който само единия син говореше англ. да не я хранят , защото не е добре за здравето й.
Е то като набл#давах как живеят , просто са супер близко до бълг. манталитет.Ти му казваш, недей-то отива и точно обратното.А чакаме майстор за таз ограда 2 мес. да се накани и да дойде да я сложи( ние с техника в нас не се занимаваме), ама и англ майстори не падат по долу от Бг.Правят си каквото си знаят и когато решат.Та рахътлъка на безвизово, свободно преминаване на границите за Пепина продължаваше и съответно, нейното дебелеене.
Е мъжът ми вече много се ядоса и отиде да се кара с бразилците и да им обяснява че тя има болно сърце и е на специална диета и с тяхното безотговорно поведение , могат да предизвикат преждевременната й кончина.
Да ли се слушаха в речта или не , майсторите се явиха един слънчев ден и наложиха Шенгенската бариера за Пепина.
Времето си течеше и животът продължаваше.
Настъпи пролетта на 2006(искам да уточня, 4е има грешка в хронологията в част първа.Пепина се появи при мен на 22/10/03, а не 2004, както съм писала).
Пепка, за чудо около няколко дена, загуби апетит и от там поотслабна, но за нейните внушаваши размери, дори си помислих , че тялото й се детоксикирало и пречистило малко.А колко съм грешала...............
След около седмица си беше същата добра Пепина.Хапваща, сладко , сладко и според мен отговорна за един зловещ обир в двора от първото ни барбек# за сезона, когато сме си забравили гърненцето(много голямо и стабилно глинено-английско гурбе), което беше пълно с около 2, 3 големи мръвки и зеленчуци.
След около час обаче, там се мъдреха само зеленчуците, а Пепина беше се подрискала.
Към май месец дойдоха едни познати от Австралия да започнат едногодишно пътешествие по света с първа точка Лондон.Та къщата се напълни с глъч и врява.Никол, много хареса момичетата и им накупи какви ли не играчки и четки за ресане и Пепина, която беше дългокосместта , заприлича на кралица.Не че съм мързелива, но никога не бях я ресала до такава луда педантичност , та всеки косъм от разкошния й кожух да си е на място.Просто беше неотразима.
Настана малко след средата на май и дойде имения ми ден( сетете се кой е именник тогава).Поради и аз точно не помня какви причини, празнувах с мъжа ми и най-добрия ни приятел ден по-рано.
Връщайки се в нас по късна доба, Пепина ме посрещна величествено, мърка ми и май така всъщност се е простила и взела довиждане до времената, когато пак ще се гушкаме.
В съботната утрин си спяхме много блажено с мъжа ми докато не подскочих от дърварски удари по вратата на спалнята ни.Австралиййката Никол, която е свръх чувствителна и малко лудичка крещеше-Ставай, Пепина не е добре.Аз първо си помислих че детето е похапнало нещичко без мама да знае и сега страда.Но Никол беше като обезумяла и след 2 мин. станах.Бях толкова сънена и никога не съм си мислила, че нещо би могло да се случи с Пепка и не осъзнавах, че всъщност котката е студена , студена...........
След 5мин, бяхме при най-милия и добър ветиринар в Лондон , който познавам.Той беше в момента с пациент и сестрите й сложиха кислородна маска.
Докторът ни посрещна 5 мин. по-късно и преди да е казал и дума, аз почнах да имам гадното усещане, че нещата са необратими.Той каза, пипни и стомах4ето( а тя за целия си престой в нас, никога не ми е давала, да я пипам там и аз съм уважавала желанията й).Нямах сили да пипам, но мъжът ми пипна и каза че както докторът е казал( аз вече не чувах и виждах от сълзи), има огромен тумор.
Тогава аз взех да говоря несвързано, че ще скоча под влака, защото аз не съм взела мерки, когато Март е имало нещо нередно с нея.
Избягах на улицата и не знам дали и до гарата под влака нямаше да стигна, ако мъжът ми не ме настигна и върна обратно при Пепина, доктора и Никол, която също толкова неудържимо плачеше.
Докторът ми каза( още като я намерихме, ходихме при него да провери дали няма микро 4ип и по него да намерим стопаните й-нямаше,още тогава че е около 10г годишна котка, която не е била много супер гледана, по зъби и там други докторски признаци) дори и да съм я завела тогава при него и да я е оперирал на време, пак нямаше да знаем дали няма да се повтори.Каза от друга страна че е било толкова прогресивно че общо взето..............
Пита ме-Пепина може да се мъчи още няколко часа,операция, няма да предприема,защото шансът е 0.
Искаш ли да бъде в агония(тя беше студена) или да й избегнеш мъките.
Даде ми колкото искам време да се простим с нея , като напусна кабинета.Аз нямах никакви сили, нищо.
После ме пита, дали искам да ис я взема в нас или да я кремират.
Нямах и сили да я върна .............
Просто нямах.Пепина е прах и отново се е върнала в природата.
Изпращайки ни , ме попита-А знаеш ли каква порода беше?
Аз ч обичах заради нея, харектера й на лигла и никога не бях се замисляла, че освен че е дългокосметта има нещо по - странно в нея-мито ангорска, нито......
Норвежка Горска Котка
Всичко се случи на самия ми имен ден!
Очаквайте 3-та част, как едно малко горско коте стана моя годежен пръстен 36 часа по-късно от 300км далече от Лондон.
извинявайте ако съм ви натъжила, ако има(то има със сигърност грешки, като пиша, но ако седна да го проверя и никога няма да го пусна).
Аз пиша на един дъх и пускам,защото като се зачета и почва да не ми харесва и така съм си зарязала много мои писания , за които от един съжалявам и до сега, че нещо стана с комп. и фаила, нещо стана.
Така че ме извините!
3-та част ще бъде много весела и изпълнена само с .............весели неща.
Добро утро на всички!
|
част първа
