Дени, така си написала всичко, че направо почти се разревах...

Стана ми мъчно за Сиси... без да я познавам лично... но като че ли толкова добре я познавам... Защото сякаш от както се помня в клуба все различни котки търсят дом, след това намират дом... Но една котка все си търсеше дом, винаги оставаше търсеща дом - и това е Сиси. Като че ли съм си мислела, че никога няма да си намери дом... че ще си остане с теб, защото е особена, защото е различна, защото е голямо предизвикателство... просто защото е Тя - Сивушка... Сиси... Но сега като прочетох добрата новина, като видях прекрасния нов дом на Сиси и като си я представих там... хем не мога да повярвам, хем се радвам, хем ми е мъчно... И така добре почувствах какво ти е от написаното...

Мога само да ти кажа едно - въпреки всички трудности, и при всичко, което преживяхте заедно е сигурно, че тя е разбрала любовта ти. Ти направи всичко за нея - най-доброто и достатъчното. Просто беше в живота и тогава, когато беше нужно, даде и всичко, от което имаше нужда... Тя е била щастлива с теб, сигурна съм. А когато едно животинче е щастливо поради нашата любов - това осмисля всичките усилия.

Честито на Сиси, а на теб, Дени - горе главата... не плачи (поне не плачи много, може само малко...)!