|
|
| Тема |
 За компенсация [re: Людмил] |
|
| Автор |
Людмил Ц () |
|
| Публикувано | 21.01.09 18:31 |
|
|
|
Аз се събуждам в прекрасно настроение, защото ме буди малко горещо телце, което започва да се протяга, прозява със специфичен звук, мига със своите умопомрачителни оченца. Това означава, че Верка се е наспала. Тя силно ме прегръща за врата и целува по бузите, шийката, ушите, бръмчейки нещо неразбрано, но много приятно. Аз я прегръщам и моите пръсти се плъзгат по бархата на нейната кожа. Тя действително е бархатна, като праскова...Пръстите ми събират нейните гънки и тя доволна ми шепне - Мър, мър. Рмя, мя...
Аз много обичам мириса на пресен хляб, който се долавя от нея сутрин... Обичам искренните и прегръдки. Действително искренни! Тя не иска нищо в замяна ... е, може би няколко целувки, за които с удоволствие предлага румени бузки, при което потрепва от удоволствие и леко тръска ушенца...
Малко успокоявайки се, тя се устройва до моето лице на възглавницата, взима с дългите си пръстчета моя пръст в юмруче и просто ме гледа в очите... И в нейния поглед може да се прочете - Аз те обичам!
Аз съм винаги в прекрасно настроение от сутринта, тъй като ме буди Сфинкс! Да, разбирам ... тези, които нямат сфинкс няма да ми повярват, или просто няма да разберат, но тези които имат - моя разказ не би учудил ни най-малко...
20.11.2008
Ние говорим на различни езици.
от името на Верка...
Идвам вечер при стопанката на колене. Намествам се удобно. А тя започва да ме милва. Нежно, без да бърза и говори при това нещо тихо и приятно, успокояващо. Аз в такива моменти се изпълвам с чувства. Ставам, протягам се към нея и я поглеждам в очите. И толкова неща ми се иска да кажа, а не мога, не се получава, не знам техния език бесмислен. Разтройвам се и лягам...А Тя ме милва и ми говори. И възниква такова усещане, че сега ще мога да и обясня, нещо да кажа. Кръстосвам предни лапи на гърдите и, протягам се на среща с очите и замирам. Не мога...не знам езика и това е.
Разтройвам се и запявам своята любима, най-ясна песен...Но ще я разбере ли тя? Едва ли...на различни езици говорим...
По бузата ще я целуна и за носа гризна - поне това да и покаже как силно я обичам...
Автор: Швецова Лаянна,
| |
| |
| 
|
|
