Така е. На мен като бях млада моят мъж ми казваше мацинка, после бях мама Маца, баба Маца. На дъщеря си казвахме Пусинка, внуците бяха Мацончо и Мацуняк. Сега снахата/ жена на внука/ е Муцунка.
Всъщност нещата са обратни. Ние си играем с котките и котенцата като с деца, говорим им като на хора, отнасяме се с тях като с най-близки същества. А нима не са? Котките / домашните любимци изобщо/ не са като хората, не ни изоставят защото са срещнали по-хубав, по-престижен, по-богат, изобщо по-... от нас стопанин, не ни се сърдят или поне малко ако си доведем още едно животинче. Всеки си търси близко същество за което е върхът. За мен, може би и за вас още в ранно детство котката е станала желан спътник, любимец, близко същество.
Ние със сестра ми имахме първия ни котарак Сивчо. Пухкав, прекрасно сив, добър, всеяден, веднага позна легенчето с пясък, малко беше пакостлив на пердетата... Бяхме аз на 5, а Сиси на 4 години и го намерихме в градинката на Свети Георги на Патриарха да се разхожда около паничка с кисело мляко. Харесахме го и го помилвахме, а той тръгна след нас. Не знам защо решихме, че мама ще се съгласи да го имаме и го взехме у дома. Мама си дойде от пазар и като го видя ни се скара, но вече го бяхме милвали, гушкали, той ни беше мъркал и ял от ръцете ни. Беше станал наш завинаги. Сиси каза:" Како сега то е наше завинаги и няма да се разделим с него?" Когато мама каза, че ще го хвърли ние го взехме и по чехли тръгнахме с него на ръце по стълбите. Докато мама се усети бяхме слезли и застанали до кофите. Когато тя дойде ни пита какво правим и казахме, че ние тримата чакаме някой да ни вземе, много сме милички и добри, малко ядем и не правим пакости, но вървим заедно и няма да се разделим. Това е първият спомен и за мен и за нея, а и майка го повтаряше толкова често. Така станахме със сестра ми коткарки и това е до края. Вярно е, че първият въпрос за непознати хора е как се отнасят към котките, дори пациентите си питам не ги ли притеснява служебният котарак. Естествено, моят и нейният мъж избирахме коткари. То не е възможно иначе, кой не обичащ котките човек ще хареса момиче с котка у дома и говореща с умиление за всяка срещната котаранка.

http://forthenature.org/petitions/7#signed