Това за развъждането - не го разбрах. Моите котки са големи. Всяка е дошла по своя път и причина вкъщи и има своята тъжна история. Котето което искам да прибера, от няколко дни обикаля около блока ни и смятам, че е изхвърлено наскоро, защото изглежда много уплашено и самотно. Една сътрин се погали в краката ми, а когато се наведох да го погаля избяга на няколко метра. Иска да се приближи и да ми се довери, но още не се престрашава, а сега да го хвана със сила и да го замъкна вкъщи - не си е работа. То е на около годинка някъде и е много симпатично - едно малко тигърче. Работя по въпроса със сприятеляването. Сега се спазарих със съседите да не го гонят от входа и спи до тръбите на парното, там си има чинийка и вода. Две сме, които му носим храна, но като че с мен се отпуска повече. Е поне засега е на топло, не е гладно ижадно и не е застрашено от големите кучета навън. А скоро ще му осигурим и компания. Моите котки са особени животни - те са така силно привързани една към друга, и съм сигурна, че бързо ще го приемат и няма да има много проблеми.

Вечността и мига винаги мълчат.