Най-трудното беше раздялата с тях, а не тяхното раздаване. Имаше достатъчно желаещи. Сега те са щастливо задомени и често получавам новини и снимки от тяхното развитие. Толкова исках да си оставя едно…. Докато бяха в нас веселбата беше пълна, нашата Тоти ги отгледа в леглото при нас (там и ги роди) и купонът беше денонощен, вярно, че понякога ми идваше в повече...”зверчетата” бяха неуморими…. Но имам незабравими мигове..
За кастрацията…не е окончателно решението. Мъжът ми е против, аз се колебая. Вета ни обясни, че освен за прекратяване на потомство (и за наше успокоение - да няма разгонвания), за друго няма да върши работа. В смисъл, че няма да намали риска от заболяванията, понеже с тази цел кастрацията трябваше да се извърши в по-ранна възраст (преди да навърши годинка и при първи разгонвания). За това още не съм решила..
И сега да се оплача… пак сме разгонени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите