zagrada.bg, 23 октомври 2008
Няма юридически пречки Столичната община да отдели средства за приюти
Народното събрание обсъжда законопроект за управление на етажната собственост, който засегна и въпроса за отглеждането на домашни любмци в апартаментите. Проектът предвижда във всички случаи за това да бъде търсено съгласието на непосредствените съседи. Популярни организации за защита на животните предприеха кампания срещу предложението. Те се аргументираха и с логичния въпрос за съдбата на хиляди кучета и котки, които са в заварено положение, и които подобен нов режим би обрекъл на бедствие. Радостина Захариева от "Екоравновесие - София" заяви по една от телевизиите, че Столична община също изразява подобно опасение във внесеното си в парламента официално становище по проекта.
Но и без такива ограничения, и без да е ставало тема на деня, масовото изоставяне на апартаментни животни отдавна съществува като обичайна практика в София. "Какво стана с твойто куче?" "Дадохме го на едно село. Не е работа да гледаш куче в апартамент." Това го бях чул с ушите си. Вероятно всеки в София е получавал подобен отговор от някой апартаментен любител на животните. Също така мнозина като мен са спасявали и доглеждали кучета и котки, изхвърлени от апартаментите. Въпреки това домашните любимци, оставени да загиват, най-вероятно са много повече.
Трагедията на немалка част от апартаментните любимци е, че след като израснат, се оказват бреме за стопаните си. Обичайно в такива случаи собствениците ги предлагат на непознати чрез обяви за търсене на "нов грижовен стопанин". Същевременно искрените кандидати продължават традиционно да търсят кученца и котенца, предлагани от развъждачите. Оттук остава само една стъпка до превръщането им в жертва на нелегалната индустрия.
Темата за търговията с кучешки и котешки кожи е популярна у нас. Противно на обичайното мнение, тази дейност не използва само животни от неизвестен произход, блуждаещи по улиците. Британската преса вече писа за търговията с български палта, произведени от кожите на едри породи домашни кучета.
Далеч извън вниманието на българското общество остава друга форма на експлоатация на домашните любимци - нелегалното им използване в лабораториите. У нас възможностите за това са неограничени и властите очевидно не преследват подобни случаи. Достоверни примери дава практиката извън България. През 2003 г. в САЩ бе осъден Даниел Шонка, доставчик на лабораторни животни. Шонка е придобил най-малко 1050 състезателни хрътки, лъжейки собствениците им, че ще им осигури нов дом, но е продал всички кучета на кардиологичен център като опитни животни за тестване на сърдечни импланти.
Основен фактор за масовото предлагане в София на порасналите апартаментни любимци е обстоятелството, че преобладаващо сърдечното отношение към животните е същевременно и безкрайно фриволно. Достатъчно много любители на животните, включително и деца, просто не осъзнават с какво се ангажират, "пробвайки" да отглеждат кученце или котенце. Световният прогрес в тази област в много голяма степен е резултат от организирането и провеждането на образователни програми, целящи възпитаване на отговорно поведение сред любителите.
Липсата на надеждни приюти за животните е ключовият фактор, който предопределя по-нататъшната зла участ за много от тях, станали тежест за стопаните си. В добрата практика по света запазването на живота на такива домашни любимци и повторното им задомяване (re-homing) в повечето случаи е свързано с наличието на организирана приютна дейност. Процедурата за задомяване дава достатъчна възможност за проследяване на тяхната съдба и за осигурването им с постоянен дом. Същевременно предлагането от приютите на животни от различни породи и типове представлява сериозна алтернатива за всеки, който реши да отглежда куче или котка. Именно тази алтернатива бе предпочетена и от семейството на сенатор Барак Обама (кандидатът на демократите за президент на САЩ). Мисиз Обама заяви пред телевизионните камери от името на цялото семейство, че са взели решение да осиновят куче от приют, вместо да купят.
В тази област у нас липсват дори адекватни инициативи от страна на заинтересованите институции. Отсъствието в София на ограмотителна програма и на надеждни приюти не може да бъде оправдано с липсата на съответни персонални задължения, предвидени в законодателството. В действителност няма законови ограничения за Министерството на земеделието и храните и Министерството на образованието да се ангажират с организирането на информационно-възпитателни програми в училищата. Също така няма юридически пречки Столична община да отдели част от наличния ресурс за смислена приютна дейност.
|