от личен опит мога да кажа само следното.Когато един човек не обича животните, той категорично е против присъствието му навсякъде, където е негова собственост.Има такива, които се дразнят дори от котките пред жилищният му блок.Така, бе рядко може да се случи нещо от типа, хазяинът влезе и изведнъж изпита непреодолима обич към котето ми.
На предишното място, където живеех, хазяинът много одобряваше как стопанисвам имота му и неведнъж дори се допитваше за мен за разни подобрения, които могат да се направят по жилището и как аз ги виждам.Твърдеше, че никога не е било така подредено и чисто, но когато веднъж го попитах дали може да взема коте, той откровено изпадна в отрицание и рече да си търся друго място, при все, че с мен за две години не бе имал никакъв проблем и дори напротив, намираше жилището си разхубавено.Той бе точно от тези тип хазяи, които идват да си взимат наема на място, държат да имат ключ и уж си самостоятелна, ама не си.
След това се преместих на местото, където съм, слава на Господ- от самото начало нямах Моцарт, но после той ме намери на една бензиностанция и просто една нощ се прибрахме заедно.
Признавам, че не ги попитах.. но и признавам, че това бе съдба и аз не зная какво бих направила, ако Мо не бе ме намерил тогава в студената, зимна нощ!
После започнах да купувам тоалетни, храни и пособия и един ден те ме видяха, че нося куфарчето за коте.Моите хазяи живеят срещу моята къща, това е къща в двора на къщата, самостоятелен апартамент над гаражи и няма как, виждаме се постоянно.Аз спокойно и с открит поглед съобщих събитието.
Единственото, което казаха е че се надяват да няма поражения върху жилището.Нормално, но не ми забраниха както предходният хазяин, просто са различни хора.
След това идваха доста пъти при мен и всеки път отбелязваха, че не мирише на нищо, дори напротив, че е много чисто и подредено, че котето е възпитано и очарователно.И е точно така, той никога не се е катерил по пердета, не разручквал или правил поразии, толкова е пич, че чак разкошотия!
И не мирише, защото първо е кастриран, второ тоалетната е със силиконови гранули и трето, чистенето си е чистене- здраво.Единственото, което издава, че има котарак са бежовите косми, които обирам постоянно с четки с лепящи ленти.
Хора са споделяли, че дори в тоалетната не се усеща котешка миризма, а аз постоянно питам дали се усеща дъх на коте, защото знаете, че ние си свикваме с миризмата на къщата.Преди години моя роднина имаше котка и трябва да ви кажа, не ми се ходеше в тях, така гадон миришеше, но явно нещата опират до хигиената, дори не толкова да храната, която яде котето.
Моцарт яде суха храна и варена риба- толстолоб и тон, понякога и консерви давам, ако нямам време, но пак не мирише нищо...а самият котакар постоянно мирише на разни мои парфюми, защото сутрин преди да тръгна като го гушна два пъти и ето ти Лолита Лемпика в бежова кожа
Според мен единственият начин да увериш хазяите си, че си добросъвенестен наемател е да им демонстрираш, че наистина си такъв- да винаги чисто, подредено и да мирише свежо, това е предписания за всеки дом, не е ли така, независимо дали имаш или нямаш животинче.Когато дойде няколко пъти, ще се увери, че си грижовница и нямад а има проблеми.А се постарай първият път да не зърне котето, дори и вторият, а на третият да го види и кажи нещо от типа "о, но нима не го видяхте предните два пъти, че той е тук отдавна, просто е кротанчо и много, много възпитано коте"...а после изпрати животинчето да ви направи кафе!
Когато човекът се увери, че сте в симбиоза, сърце няма да му даде да ви изгони навън в зимното, стискам палци!
|