толкова пъти исках да ти напиша нещо, докато четях постовете и колкото пъти да започвах, толкова пъти не знаех как да опиша колко мъчно ми става само като си помисля какво е да не те посреща любимото коте!
Да не чуеш драскането по вратата и алармата, която пуска още щом ти познае стъпките от далеч, да не те поглежда с очи, които осъвместяват толкова обич и непроницание, същевременно.
Да не проверяваш първо дали има храна в купичката и вода, преди да си измила още зъбите сутрин.
Да не усетиш топлото телце близо до своето, когато заспиваш.
Да няма кой да те ближе по миглите, когато плачеш...

Толкова добре те разбирам и толкова силноти съчувствам, разкплаках се докато четох какво си написала...и много, много се надявам отново да откриеш любовта в коте...защото навън е пълно с душици, които чакат кому да дарят привързаността и да направят жилищата ни домове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите