Ех, тази Точка! Ама много ти е готина, Тарле!
За щракането, вкъщи щрака само Чучка. (Тя е с оперението на Точка и на Мориска). Неописуемо преживяване е! А когато я чух за пръв път, щчх да откача, не знаех каво става, никога е бях чувала подобен звук. Нойчи и Раянка не могат да щракат, те се опитват да мяукат тъъъничко и умолително като бебета при вида на врабчета и мухи.
За сметка на това могат да си отварят хладилника. Уж бяха го позабравили този номер и спряхме да слагаме 7-литровата бутилка с вода пред вратата на хладилника и вчера, докато бях навън, си отворили хладилника, намерили (и то на горен рафт беше) няколко пилешки глави в найлонов плик за котките пред блока. Извадили кесийката, разкъсали я и влачили глави из цялата стая, по дивана, под масата, под прозореца. Не знам какво са правили, замеряли ли са се с тези глави, при положение, че ядоха точно преди да изляза. Навсякъде се въргаляха само човки, които гадюшките подритваха и една самотна недоядена глава. Бандити недни! Почиствах и прах 2 часа.
А за примляскването, Раяна го прави, но много особено. Не издава абсолютно никакъв звук при това примляскване, въпреки пословичната си гласовитост и разговорливост, и песнопойство (наричам я "Птичко моя"). Имам чувствово, че го прави някак от смущение. Когато я загледам без да й говоря (понеже й се радвам и искам да си я наблюдавам) и тя няма как да ми отвърне на реплика, защото не знае какво точно значи погледа ми. Ако отместя подлед и пак го върна на нея, тя отново примлясква. Някак като да запълни някаква неловка тишина, не знам, но е доста смешно, защото тя не е нито от срамежливите, нито от неприказливите. Ако наруша мълчанието, като й изпратя шумна въздушна целувка, почва да чурулика.
Нойчи също изнася дълги-предълги и много сложни засукани арии и така се увлича от гласа си, че почва да прави всякакви експерименти, простоо ей така, като му дойде музата, не когато е гладен, жаден или нещо друго и понякога се получават много смешни неща и той млъква изведнъж, сякаш разбрал, че малко се е поизложил, горкият....
Чучи пък, всеки път когато кихна, ме поздравява! Да умреш от смях Дори когато спи и аз кихна, пропява същия звук - много нисък и нежен, къдрав и леко накъсан, по-скоро заглъхващ на места. Не знам защо го прави, на какво може да й прилича кихането ми?!Веднага щом кихна, ми отговаря като ехо.
Изобщо, много говорят и пеят вкъщи, сигурно защото непрекъснато си говорим с тях за всичко. Но не съм забелязала да се опитват да изговарят думи, само понякога нещо подобно на "да" и "не", но интонационно го докарват винаги.
|