Освен продавачката да ми е дала от вида гранули за по-големи, беше насипна храната и аз не разбрах нищо, разчитах на нея.
Историята на котето е прибирам се една неделя вечер и виждам пред входа на блока този бебок - още не може да ходи, едва лази само, не вижда, помислих, че още не е прогледнало. Пред блока си живеят стадо котки. Преди месеци видях за пръв път в живота си, как една голяма котка изяде едно подобно малко коте, което беше умряло, не знам от какво. И като видях това изоставено, реших, че ще бъде следващото изядено и го грабнах и отидох директно в аптеката за спринцовка да го нахраня, в къщи имах прясно мляко от магазина. Естествено нищо не се получи, нито спринцовката знаех как да я сложа в устата, нито млякото беше подходящо. На другия ден издирих ветеринар, приятели ми препоръчаха "Добро хрумване" и отидох. Стана ясно, че има зверски конюктивит и че трябва да го изхождам аз с марля, и че трябва да го храня със специално мляко и с биберон. Предупредиха ме, че съм се вкарала в голям филм. Аз мислех, че ще го държа при мен само докато оздравее и проходи така, че да може да бяга и тогава да го пусна навън. Това като го кажех тогава на някой, ми отговаряше - а, ясно, значи ще сте заедно в следващите 15 години. Сега не искам да го пускам вече. Искам да остане с мен и да е щастлив.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"