|
Тема |
Един пътешественик се завърна... |
|
Автор |
Живoтинka (Невестулка) |
|
Публикувано | 04.08.08 14:24 |
|
|
Здравейте приятели котколюбци! След известно отсъствие (през което време си починах) се завръщам при вас да изчета написаното и да разбера каква е хавата както се казва, а и да споделя за наш Лео... най-добрия и красив кот на света!
Докато бяхме на море Лео остана в къщи с големия ми син (който, естествено вече не би тръгнал за море с родителите си). Разбирали са се прекрасно през цялото време по мъжки, без да си създават проблеми един на друг. Добре, че нагласихме така нещата, че не се наложи да разчинам на чужда помощ за гледането на Лео. Едно от притесненията ни преди да го вземем беше именно това - какво ще правим когато заминем. Но разрешението на нещата си идва понякога съвсем естествено и на време от само себе си.
След това дойде време да заминем ва вилата - вече нямаше как - трябваше са го вземем с нас, защото сина ми на свой ред замина на морето с приятели. Та такива работи - бях горе-долу спокойна тъй като на Лео не му е за първи път - водили сме го на вилата, но само да кратко, за по един ден. Но сега беше различно, защото там правим един ремонт (дълъг, проточващ се, противен ремонт) и (макар да не е всеки ден) от време на време се мярка майстор. На Лео най-големият му ужас са непознатите хора (ужас, който се конкурира само с този от прахосмукачката). И аз се чудих как ще се получи... притеснявах се. И друго си мислех - там храним една котка-селянка, младичка, почти още коте, но и много бойна - та се чудих как ще се спогодят с нея.
И така - отидохме благополучно. Миличкият ми умник Лео си позна мястото, ориентира си се перфектно, намери си тоалетната и пр. Н другия ден обикаляше градината и висна пред вратата на къщата за да влезне и да отиде до тоалетната - голям майтап - ще се напикае милото при наличието на цяла градина ако няма достъп до своята си тоалетна... По едно време не щеш ли - задава се селската ни любимка. Той два пъти по-голям от нея ама като се стъписа - сви уши и се сниши... после леко приближи и пробва от разстояние да я подуши. Тя му изръмжа, той спря, но после лекичко я приближи... и онази като го цапардоса... много смешна картинка. Той се скри в къщата, а тя избяга. На другия ден иваше подобни изпълнения, но лека-полека взеха да свикват един с друг. Един ден обаче той измяука странно и нежно - стана ми ясно, че моя кастриран хубавец е хвърлил око на котката-коте от село. За съжаление не го огря, въпреки че беше тоооооолкова влюбен.
Криеше се осторожно от майстора, но най-вече от едно малко 3 годишно дете. Колко си ни е умничък Лео - добре че се криеше от това дете-напаст. То и аз ако имаше начин бих се скрила.
Едно от най-смешните неща беше, че когато стоварихме голяма купчина пясък (необхждим за ремонта), той реши, че сме се сетили най-накрая да го подсигурим с тоалетна в двора - гигантска тоалетна ... започна да я използва с истинско удоволствие и настървено да рови колкото му душа иска... Ние, неговите любящи стопани (аз казвам, че сме му родители, но това да си остане между нас) най-после помислихме за неговата тоалетна навън...
Прибрахме се благополучно в София. Сега съм спокойна. Там бях все нащрек да не избяга, но той се справяше много добре с ориентацията. Дори и извън двора го видях, но добре, че ме послуша като го виках и се прибра веднага.
Е, приятели, дано да не ви отегчих, ама исках да споделя, а и да си го похваля - нали си е наш - най-умен и добър си е.
Ето и малко снимчици.
Редактирано от Живoтинka на 04.08.08 15:23.
|
| |
|
|
|