|
Вече ми писна да ви чета. Няма как да не се включа. Досега си траех и мълчах. Нямах никакво желание да пиша, но то вашето край няма. Отдавна следя темите в този клуб. Не пиша често, защото не съм от най опитните и словоохотливи в писането, но чета много активно (моята котка я имам благодарение на този клуб, надявам се "ЕДНА" да чете все още и искам да знае, че съм й благодарна и до днес)
Както всички знаете и моита котка е от онези неблагоразумни окотили се март месец ("от безразборно и неконтролируемо раждания"). Направихме го по собственно "неудържимо желание" (не ми пука дали ме съдите или не, но преживяването беше неописуемо за нас - за котката не знам, но нали човечеството е егоистично племе) . Е добре, и аз водих безкрайни разговори и разпити по повод осиновяване на малките. Мъжът ми ми казваше, че все едно съм решила да се женя за хората, а не да им давам коте и все пак с никой не съм се държала невъзпитано или грубо. Ако сте се "хванали на хорото" по собственно желание, то пак играйте го докрай. Никой не Ви е насилвал да го правите. Че ви е писнало е ясно, не е лесно, с хора трудно се работи и все пак но човекът отсреща с какво Ви е виновен? Защо мислите, че всички хора трябва да са еднакви? Както Ви гледам изискаванията Ви е бъдещият осиновител трябва задължително да е с висше образование и добро финансово положение, да е "софиянец", "културна личност" итд. грамотните писма нищо не означават, "културни писма Ви се е искало" и какво? това гаранция ли е? ....друг път. Говорите глупости на търкалета, държите се арогантно и грубо,,, отвратително е. Аз не съм българка и какво? щяхте да ми откажете коте? вероятно да и защо?защото вероятно не отговарям на високите Ви изискванията. А пък щяхте да сбъркате, моята я гледам като кралица... но така е разни хора, разни идеали...
Аз намерих добри осиновители на моите, държа връзка с тях, получавам снимки, ....без да се държа по такъв безпрецедентен начин.
Темите за бездомните душици... - винаги е актуално, и аз разказвам на приятели и познати за всички обяви които се появяват тук, опитавам се и аз с нещо да помагам (нишо, че не е гласно), но ...
За "котката инвалид" (и за тези преди и след нея) явно и мен са ми "псували като за световно" , защото след няколкократни изявления на Denii и аз се отказах от иначе скромни мераци да направя дарение (не че съм заможна, но малко от сърце щях да дам)
Обожавам този клуб, когато съм имала нужда от помощ, винаги са се намерили съфорумци, които да кажат добра дума, съвет. Много се радвам, че го има (иначе без него щеше да ми е много трудно). Но моля Ви, не превръщайте всяка тема във война, просто давайте да си помагаме, без излишни нападки, обиди...
За кастрации... и аз бях против, но това не пречи да реша, че е най доброто решение за моита Тоти и скоро ще я водя.....(сърцето ме боли от това решение) Гадно ми е, но за съжаление друг изход няма... Но не се опитвайте да налагате мннението си на всички... не е редно. Всеки е свободен да реши и да преценява. Ако искате сдружението да намери свой последователи (мой съвет - ако искате, пък ако не искате...здраве да е) бъдете по снизходителни и толерантни към всички около Вас. Това винаги води до добри резултати.
Живи и здраве да сте и успех!
|
Re: Интересно ми е [re: Merи@]
