Още едно досущ като това тигърче, качено на дърво в непосредствена близост до колата, в която намерихме първото. Минавайки чувам пак онова ужасно котешко бебешко мечене, вдигам поглед и онова полита на главата ми. Решавам, че това е същото коте, което намерихме преди няколко дни и се чудя как отново се е довлякло на същото място. Занасям и второто на същото място, в полу заградения двор и виждам първото коте, което си стои там. Пускам малкото, сестра му полита към него, радост. Явно някой е разкарал малки котета от мазето си направо на булеварда или някой се е отървал от домашното си котило отново там. Малките нямат страх от хора, идват веднага щом кажеш Пис-пис и мъркат невероятно доволно в нечии ръце. Дано оцелят и не се разбягат от този двор, макар че и да останат, съдбата на тигровите котета е никога неискани, лесно изхвърляеми.

Успех, мънички!

Клипче на котета, търсещи домове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите