От вчера моите двамцата (за непросветените - собствените ми котки) се върнаха при мен след дълго гостуване при майка ми. Сиси (Сивушка) също е при мен. Знаех, че тя не се разбира с други котки. Тествах я с котката на бабата, Грета и Феликс. Та, знаех, че ще имам проблеми и с моите като дойдат, но определено не бях подготвена за това, което се случи снощи. При предишните котки свободната беше Сиси, а другите бяха затваряни по стаи. Сега е обратното - Сиси затварям в едната стая, а моите са пуснати. Най-малкият проблем беше, че опищя блока, защото е затворена. Като вляза в стаята млъква, мърка ми, натиска се в мен, явно просто е свикнала вече да има човешка компания и я търси. Това с меченето е най-малкият проблем. Оставих трите котки да се гледат през едно стъкло като начало. Моите още щом я видяха традиционно се оттеглиха и демонстрираха, че не искат да имат нищо общо с нея. А Сиси отново полудя. Драпа по вратата да влиза и пищи/мечи/вие като котките по улиците когато се бият. Без да искам при едно от влизанията ми тя се промуши и като стрела скочи на Сузи. Станаха на кълбо, Сузи избяга, а Сиси подкара Коко. Изобщо лудница. Като я хванах, посегна към лицето ми, ухапа ме, одра ме, все така пищеейки. За да види, че не съм я забравила, вечерта спах в нейната стая. А тя дори не дойде при мен. Иначе винаги спим заедно. Най-лошото беше, че на сутринта явно от стреса имаше разстройство, а вечерта се изпишка на 2 см извън тоалетната.
За моите нямам какво да кажа. Те са в пълен шок и стрес. Още на първата вечер бяха ошамарени за добре дошли. Сега само гледат вратата и не смеят да мигнат даже. А те са си душици - никога не биха нападнали, просто изсъскват и се оттеглят възможно най-далеч от пришелеца. Явно Сиси доста ги е стреснала.
Та, дайте съвет какво да правя. Не се знае кога и дали изобщо Сиси ще замине. Как да ги сприятеля? В момента, в който Сиси ги съзре се хвърля като стрела. Чудя се дали ако й сложа каишка и така да я удържам, дали няма поне да се спре и да види, че тия котета са добри и нищо няма да й направят. Защото подозирам, че го прави повече от страх.
Клипче на котета, търсещи домове
|