Ох, ако знаете днес , каква простотия направих.... Водих го на гости при нашите. И с татко решихме да се заемем със заплетения му косморляк, до ден два имаше само на дирника, сега има и зад едното ухо сгащихме го ние, Старши държи, аз реша и режа...и не зная как се извъртя, но зад ушенцето му направих раничка , той дори не реагира, не мяучеше и си беше див и игрив после, като му разрових козината видях, че доста съм го порязала . Мажа го с риванол и сърце ми се къса...а той не изглежда, все едно да го боли. Старши ме успокоява, че ще му мине, като на коте. Но аз постоянно го дебна дали няма да покаже признаци на болка, или да не вземе да се почеше точно там, ооооххх много съм тъпа, никога няма да правя повече така, ще го водя при професионалисти, независимо колко струва... А, което е най странното Белият Ужас си е игрив и идва да ме целува все едно, че нищо не съм му направила...Любима котешка душа

Без паника !!!