|
|
|
|
|
Имам четири писанки
с подобаващи осанки
със характери различни
но пък много са обични.
Господарка тук е Жужка
стреля по-добре от пушка
с нокти остри кат иглички
ходиме надрани всички.
Има много лоша слава
всеки сам от нея се спасява
ако тя за цел си го нарочи
пуска зъби, нокти точи.
Черна, властна, непокорна
в мръсни номерца е неуморна
на бъчонка взе да заприличва
врътка задник кат подтичва.
И фучи като фурия злобна
тая котка безподобна
своенравна и капризна твар
тя на къщата е цар.
Тъй живеехме си с нея славно
времето течеше някак бавно
свикнахме с агресия и дивотия
нищо, че ми идеше да я набия.
Мина време и веднъж
посред августовски дъжд
изоставено под храст зелен
друго коте срещна мен.
Де е майка му във този час
и до днес не проумявам аз
беше мръсно, мокро, гладно
и за ласки вечно жадно.
Подир тридесет безсънни нощи
малката порасна още
умна, мила, обичлива
котка моя най-красива.
Нощем под юргана се навира
и преде, преде, не спира
във кревата е кат парно живо
туй писанче сладко, сиво.
Лъки – коте най-прекрасно
по корема го целувам страстно
на ръце си го люлея
сладки песнички му пея.
Във живота често май се случва
всеки шанс прекрасен да улучва
кой лотария печели, кой пък тото
кой пък своето поредно коте.
Сиса мацка е трицветна
срамежлива и кокетна
като ангел мила, кротка
тя е мойта вери спешъл котка.
Злото не подмина я и нея
да се сещам за това не смея
важното е, че сега е здрава
Господ още здраве да й дава.
С недоверие ме гледа на моменти
и не вярва хич на комплименти
ала знам, че всъщност ме обича
туй прекрасно шарено момиче.
Мила Сиске, обич моя
Бог ще го накаже тоя
що това на тебе причини
от едно оченце те лиши.
Вечно аз ще те обичам
вярвай ми от все сърце момиче
зло не ще те стигне знай
моя ще си ти докрай.
Тъкмо рекох „айде стига”
ново коте ме настига
изтърсаче в нашта бройка
пухкаво, с невероятна стойка.
Тя е Али – бебе-котка
на моменти никак не е кротка
с хиляди маймунджулъци
прави всички на балъци.
Гони топчета, мухи и мишки
мята смачкани хартишки
щура е като за 10 котки
и добре, че другите са кротки.
Вади със памук на хората душата
тази малка топчица космата
подмазвачка и лигня голяма
като нея втора знайте няма.
Хей писанче непослушно
мигом идвай да те гушна
да те мачкам до насита йощ
да се гоним цяла нощ.
Те това са мойте котки
ту са буйни, ту пък кротки
тичат, скачат, вечно мъркат
бузки в мебелите търкат.
Гоненица, жмичка и прескоци
преподават си взаимно те уроци
и е весело във нашта къща
всекиму желая да се връща.
| |
| |
| 
|
|
Ода за котките
