Ами за съжаление май наистина е така - голяма част от "стопаните" (съвсем съзнателно го слагам в кавички) имат животно я от снобария я от нещо друго. Много са малко тези дето от истинска любов. Често ни наричат луди, защото не могат да се поставят на наше място и да разберат защо така обичаме нещо което има 4 крака, а не 2.
Там където живее дъщеря ми има доста кучета във входа. Поне аз съм видяла с очите си 3-4, а може и да са повече. За котки нямам инфо но може и да има. В нашия вход обаче има само 4 апартамента с животни. В двата има котки но там е трагедия откъм разбирания "защо имам котка, как се гледа тя, здраве, кастрация, обезпаразитяване, хранене". Просто хората имат котки. В третия апартамент има едно нещастно кокерче, което не знае що е то полянка и тревичка. Не знам на колко точно години е, може би 4 или 5, но за това време никой никога не е виждал стопанката му да го извежда навън. Т.е. "стопанката". Четвъртия апартамент съм аз. С 4 котки и куче. И никой от тъпите ми съседи не може да разбере, че мога да обичам животните си като деца, че щом има място за семейството ми, то има място и за тях, че никога не са останали гладни, без медицински грижи и т.н. Дори гледат странно когато ги водя на вет.
Що се касае до дилемата деца-животни тя пред мен никога не е стояла. Децата ми отраснаха с кучето, котките се появиха сравнително късно, макар че още си бяха деца. И знам, че и те като мен обичат животните, милеят за тях, страдат за бездомните, наранените, сгазените, малтретираните.
Живот и здраве и внучето като порасне мисля че ще обича животните, защото от нас, от майка си и баща си, леля си, ще наследи любовта към тях. И не смятаме да го лишаваме от това да има удоволствието да израстне сред животни.
Всичко е въпрос на личен избор - както състраданието към животни, кастрацията по която също изказванията са крайни, решението бебе+ коте/куче и още много житейски ситуации.
Всички тук, които нямат деца - дано не ви се налага да правите труден избор. Аз своя съм направила. И макар също да избягвам да се изказвам често и крайно, малкото пъти в които го правя си отстоявам мнението, което може да е полезно някому.
|